Прокобата Тутанкамон [bg]

Исторически бележки

Осемнайсетата династия отбелязва може би най-високата точка в развитието на Древен Египет както у дома, така и извън границите на империята. Това е период на величие, разцвет и триумфален империализъм. Време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от управлението на Аменхотеп III и бързото възкачване на трона на Големия еретик Ехнатон в разгара на горчив сблъсък между религиозните идеологии и на все по-осезаемата заплаха от страна на Хетската империя.

Аз имах големия късмет да получа достъп до този древен документ, за който се твърди, че е — с думите на една по-нова епоха — „пълната и откровена изповед“ на човек, живял в окото на бурята: Маху — началник на полицията на Ехнатон, и на неговите наследници. Маху ни се разкрива като доста зловеща фигура — отговарял е за сигурността в империята, затова му се е налагало да бъде бдителен и с ръка винаги върху дръжката на меча. При разкопките и от други археологически източници, но най-вече от откритията в собствената му гробница, до която той така и не е стигнал, Маху оживява пред нас като внимателен и проникновен наблюдател на времето си. Изглежда, е написал изповедта си доста след бурните години, които отбелязват края на Осемнайсетата династия. Водел си е записки, които по-късно преписва, вероятно по време на краткото управление на Рамзес I (около 1301 г. пр.Хр.).

Ръкописът на Маху е преведен цели шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., на демотично писмо и е преписан отново по време на Римската епоха на смесица от латински и койне7. Неговата изповед, която реших да публикувам като трилогия, отразява тези различни периоди в превода и поправките. Така например Тива е гръцкият вариант на Уасет8, а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвачи.