Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Прокобата Тутанкамон [bg]
Прокобата Тутанкамон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокобата Тутанкамон [bg]

Электронная книга - «Прокобата Тутанкамон [bg]». Краткое содержание книги:

Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: Всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой. Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше. Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман – Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 156
Перейти на страницу:

— Не си ли помислял да изпратиш в лагера някой под прикритие? Не се съмнявам, че има хора, които са готови да станат наемници или поне да се престорят?

Доста близко разположените очи на Небамум се вгледаха в мен внимателно.

— Лорд Маху, бях голобрад младеж, когато служех при баща ти, полковник Сеострис, много умен офицер. Научих занаята си добре. Избрах лично шестима, облякох ги като наемници и ги изпратих на север. Наредих им да се присъединят към армията на узурпатора и да ми изпращат информация. Оттогава не съм ги чул или видял. Един от разпитаните търговци ми разказа, че всички новопостъпващи биват внимателно разпитвани. Не е трудно да се разбере, че някой е служил в египетските полкове, а после да го разпитат какво прави там и да го разкрият. Предполагам — добави той с горчивина, — че хората ми са мъртви. Повече няма да пратя.

Взе парче агнешко, полято с богат на аромати сос, и го захапа разсеяно.

— Тези подправки — отбеляза той — бяха донесени от търговец, който търгува и с врага. Нямал е избор. Каза, че узурпаторът има добри съветници в лицето на хетски офицери, а в лагера се поддържа строга дисциплина. Плячкосването е забранено, наложен е военен закон, търговците могат да си вършат работата свободно и всеки, който наруши този закон, бива незабавно екзекутиран.

Докато се протягаше към каната с вино, забелязах, че ръката му трепери — Небамум бе наясно с опасността, аз — също. Този мистериозен узурпатор не водеше банда обирджии или пустинни мародери. Той ръководеше добре организирана армия и се стараеше да спечели доверието на големите градове в Делтата. Демонстрираше, че не е дошъл да обира и плячкосва, а да си върне онова, което смяташе за свое по право. Небамум ме погледна с празен поглед.

— Между нас и Делтата се намират други гарнизони. Моята вярност не е под въпрос. Този град ще бъде защитаван, войниците са дали лична клетва за вярност към генерал Хоремхеб.

— Какво се опитваш да ми кажеш, полковник? Че не може да се има доверие на офицерите в другите градове?

— Очевидно е — сви рамене Небамум. — Скоро нашественикът ще тръгне на юг. Ще издаде декрети. На войските ще бъде даден избор: или да се бият, или да преминат на другата страна.

Благодарих му за съвета и се върнах в отредените ми покои. Анхсенамон гълчеше Джарка на висок глас, а когато влязох, насочи гнева си към мен.

— Държахте ме в кабина — отсече тя. — Трябваше да акостираме в града на баща ми; сега се намираме тук, заобиколени от смрадливи потни войници!

Затропа с пръсти по масата, дългите й нокти стържеха силно. До нея беше клекнал Тутанкамон и играеше с дървените си войници. Амедета ми обърна гръб, сякаш държеше да разгледа рисунката на танцуваща хесета — колоритна рисунка, привличаща погледа.

— Ваше височество, тези смрадливи потни войници — отвърнах аз уморено — са готови да дадат живота си за теб. Имам доверие на Небамум; той е воин от старата школа. Вие и Негово височество — принц Тутанкамон вдигна глава към мен и ми се усмихна — ще бъдете под негова закрила, а също и тази на Джарка и моите наемници. Те също биха дали живота си за вас.

Пухтеше и подскачаше, но по искрицата смях в очите й разбирах, че се преструва. На Анхсенамон никога не й пукаше къде се намира; вероятно дори беше заинтригувана от това, че се намира на място, където е съсредоточена силата на генералите Хоремхеб и Рамзес. Щеше да се възползва от всяка възможност да измъкне информация, да разпитва, флиртува и подкупва: всичко, за да увеличи властта си и тази на дядо си. Седна на подобния на трон стол; Тутанкамон се изправи и застана до нея. Погали главата му нежно и зашепна мили думи.

— И какво ще стане сега? — вдигна рязко глава тя.

— Аз ще продължа на север — обясних. — Ще изпратя съобщения до узурпатора, че искаме да преговаряме. Вие ще останете тук. След няколко дни генералите Хоремхеб и Рамзес ще пристигнат и ще доведат свежи войски от Тива и гарнизоните по реката.

— И?

— Ще има битка, която или ще спечелим, или ще загубим — съжалих за изреченото. Малкият Тутанкамон стоеше със сериозно лице и опулени очи. — Разбира се, че ще победим — добавих бързо, поклоних се и излязох, проклинайки се за глупостта си.

Изпратих Джарка при принца и помолих Собек да ме придружи на терасата на покрива.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)