Прокобата Тутанкамон [bg]

— Какво каза?

— Казва, че всички ще умрем в нощта на Страшния съд. Прав сте, господарю Маху, наистина знае езика ни.

— Кой го е изпратил на тази мисия?

— Херипечиу, командирът на наемниците.

— Какво ще стане — наведох се аз и посочих към гърдите си, — ако отидем при този узурпатор като посланици?

Писарят преведе.

— Шеменсуйон — повторих аз египетската дума. — Шеменсуйон, царски пратеник.

— Сет сасеер сект саса.

— Глупости — подразних го.

— Пер кет — изрече той с презрение. — Саму сабас ебу, себа себу.

— Казва, господарю, че…

— Знам какво казва — задържах погледа на мъжа аз.

— Че ако отида, ще навляза в Огненото поле, Дома на мрака, където демоните и Поглъщачите ме очакват.

— Маху махез — мъжът се смееше, играеше си с името ми. — Маху махез.

— Значи ще бъда изяден от кръвожадния лъв? Погълнат от змията с лъвска глава?

Мъжът закима като щастливо дете. Писарят се върна към въпросите относно нападението. Този път мъжът беше много по-услужлив. Слушахме внимателно разказа му за това как плавали безпрепятствено по реката под фалшиво знаме, като се престрували, че са търговци на път за Мемфис, града на белите стени. Как никой не им се противопоставил, как през нощта се подслонявали в изоставени селища по поречието.

— Казва истината — съгласи се Небамум. — Лорд Хоремхеб ще се заинтересува. По реката плават бойни баржи, въоръжени мъже се движат безпрепятствено. На север от града има брегове, където спокойно може да се скрие цяла флотилия баржи. Попитай го дали е знаел, че принц Тутанкамон е тук.

Мъжът отвърна, че е знаел и точно затова са дошли: да отведат истинския син и наследник на фараона, както и сестра му.

— Как са разбрали? — попитах аз.

Мъжът сви рамене и започна да бълва неконтролируемо.

— Казва — преведе писарят, — че са знаели, но не знае откъде и как са разбрали.

— Имали ли са приятели тук? Съюзници, които са им помогнали.

Отново свиване на рамене.

— Той е младши офицер — намеси се Небамум. — Предполагам, че са се надявали да превземат къщата.

Замълча. Не желаеше да обсъжда този въпрос пред подчинените си офицери.

Разпитът продължи. Мъжът премина на египетски и отново започна да ни дразни. Накрая Небамум вдигна рязко ръка.

— Каза ни каквото може, а и виното му свърши.

Щракна с пръсти.

Нубийските стрелци зад нас опънаха тетивата. Пленникът изправи гръб — едната стрела прониза гърдите му, другата гърлото. Падна назад до стената, ръцете му потрепваха, главата се движеше нагоре-надолу, между устните му се процеди кръв, после въздъхна дълбоко и главата му се отпусна на една страна.