Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 66
Перейти на страницу:

— Иска да изтъкне, че е незаконен син на баща ми — обясни ми Нико. — Тоест, че е роден извън брак.

— Мама никога не се е женила. Това не значи, че аз съм незаконно дете!

— Това има значение най-вече при благородническите династии — каза учителят Маунус. — Докато има законен наследник, незаконнороденият няма права.

— Това е глупаво!

— Може би да. Но такъв е законът. — Той сложи ръка на рамото ми. — Аз не бих се замислял особено над това със законните и незаконните деца, ако бях на твое място. Никой не може да ти отнеме онова, което си наследила от майка си, нали?

Несъзнателно стиснах медальона си, сякаш се боях, че някой може да го откъсне. Осъзнах, че нещо в мен неусетно се бе променило. Вече не бях момичето от конюшнята, което няколко дни по-рано искаше само да се отърве от проклетата дарба. Сега вече не бях толкова убедена, че щях да се откажа от нея, ако можех.

— Това е смехотворно — каза Нико рязко. — Как може да твърди, че е мой брат!

Учителят Маунус успя да издърпа обявлението от ръцете на Нико, точно когато то щеше да полети към камината.

— Защото е истина.

Нико онемя за миг.

— Дракан ми е братовчед — рече той ядосано.

— Не, той ти е полубрат.

— Да, но чичо…

— Баща ти обичаше да кани дама Лизеа в спалнята си, но не искаше да се ожени за нея. Не смееше да даде тази власт в ръцете на рода й. И затова тя трябваше да се задоволи с една набързо организирана сватба с чичо ти Езра — самият той полубрат на Ебнезер, незаконно дете и следователно лишен от правото да претендира за престола.

Сетих се за драконите — зестрата на дама Лизеа. Значи, това имаше предвид учителят Маунус, когато каза, че сватбата е била необикновена,

— Откъде знаеш? — Нико беше пребледнял от гняв и изумление.

— Защото аз я организирах.

— Да, но Дракан… Той… през цялото това време… — Нико започна да заеква.

— Тогава Лизеа се закле, че никога няма да му каже истината. Това беше част от уговорката. Изглежда, обаче е нарушила обещанието си.

Аз стоях и гледах обявлението: „Династията Рауенс остава без глава и законнороден наследник …“

— Значи затова — започнах аз бавно, — затова Биан е трябвало да умре.

— Да — отвърна ми учителят Маунус. — Точно затова обвиненията срещу Нико куцат. Ако се понапъна малко и дам воля на въображението си, мога да си представя, че Нико би могъл да побеснее до такава степен, че да се сбие с граф Ебнезер. Но Адела и Биан? На тях никога не би причинил зло. Виж, Дракан обаче… Ако Биан беше останал жив, ако Адела беше родила — тогава тези две деца щяха да стоят между него и престола. Но ако убиеш графа и двама от неговите наследници, а вината за това хвърлиш върху третия, тогава династията Рауенс пада, а Орденът на дракона може спокойно да се възкачи на негово място.

Нико целият трепереше.

— Така ли е станало? Мислиш ли, че е било така?

— Защо не? Някакво прахче във виното ти или пък малко драконова отрова — както си бил пиян, едва ли си усетил разликата. А пък на теб често ти се случва да си пиян. — В последните му думи имаше жлъч и горчивина, но Нико не им обърна внимание.

— Значи не съм го извършил аз — прошепна той. — Значи наистина не съм бил аз.

Той се затътри до спалнята, хвърли се на дюшека и закри устата си с одеялото, за да не го чуем как ридае от облекчение. С учителя Маунус се спогледахме за миг — това беше първият път, когато той ме погледна в очите — и решихме да го оставим на мира.

— Но… — започнах аз.

— Какво но?

— Той ме гледаше в очите. Гледаше майка ми в очите. Убил е трима души и се опита да обвини четвърти за престъпленията си — и въпреки всичко това ни гледаше в очите. Как го прави?

— Не знам — каза учителят Маунус. — Аз не бих могъл.

14.

Вдовицата

Нико държеше вдлъбнатото метално огледало, докато се оглеждах.

— Е? Какво мислиш? — попита той.

Не бях сигурна какво да отговоря. Макар че косата ми приличаше на конска опашка, все пак беше гъста и преди ми стигаше почти до кръста. Сега на главата ми нямаше косъм, по-дълъг от една педя. И понеже беше много твърда, стърчеше на всички страни, та аз приличах на…, даже не знам на какво приличах. Може би на трол? На някакво подземно същество? Само не и на момиче. Особено след като облякох една от вълнените ризи на учителя Маунус, която ми стигаше до коленете. Бяхме отрязали ръкавите, за да ми се виждат ръцете, а учителят ми беше заел и един кожен колан, с който поне малко да я пристегна. За щастие аз самата имах ленени кюлоти и не се наложи да използвам чужди. Маунус ми помогна да омотая парчета плат около краката си и да ги увия с кожена връв, така че ако човек не ме заглеждаше много-много, спокойно можех да мина за някое от момчетата, дето постоянно търчаха по задачи между селото и замъка — бедняци, които припечелваха по някой друг шилинг, като изхвърляха боклука или носеха дърва и вода на тези, които можеха да си платят за услугата.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)