Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 66
Перейти на страницу:

— Хайде, да влизаме и да видим следващата група.

Очертава се дълъг ден.

Те отново изчезнаха в черната дървена постройка, а аз се втурнах надолу по улицата и се благодарях, че не ме забелязаха. Улицата беше доста оживена. Срещу мен вървеше едно момиче на моя възраст с две червеникавокафяви крави с големи търбуси. Разминахме се толкова близо, че топлата гладка кожа на едното добиче погали ръката ми. По-надолу улицата се разшири и аз внезапно познах мястото, където Дракан ме свали от коня вечерта, когато пристигнахме в Дунарк. Тогава беше почти пусто, но по това време на деня бе пълно с хора и животни — най-вече коне, разбира се, защото Маунус беше казал, че високата сграда отдясно е конюшнята на графа. Сега само трябваше да я заобиколя и да свия наляво през Ниската порта…

Там отново се бе скупчил сума ти народ и аз със свито сърце видях как пазачите оглеждат внимателно хората преди да ги пуснат. Бутнаха шапката на един добре облечен мъж, а кльощава възрастна жена с дървена каруца, която, колкото и невероятно да беше, теглеше сама, роптаеше и крещеше, докато двама стражари премятаха всички чували в колата й. Беше очевидно, че търсят някого. Не ми бе трудно да се досетя, че този „някой“ беше Нико. Нико, или пък аз. Известно време постоях така, без да мога да реша дали да пробвам да мина или щеше да е по-добре да се върна. Имаше ли друго място, откъдето можех по-лесно да напусна крепостта? Може би Кленовата порта, през която влязохме с Дракан? Но там също имаше стражари, а и така окончателно щях да изляза от Дунарк. Страхувах се, че никога нямаше да стигна до къщата на Вдовицата на аптекаря.

Останах на опашката и се попрегърбих още малко под коша. Мама често повтаряше, че когато човек е болен, понякога може да се оправи по-бързо, ако си представи, че е здрав. Това помагаше при пристъпите ми на коклюш. Защо да не свърши работа и със стражите? Аз стиснах очи и си представих, че вече съм минала през портата, че един изгърбен малък носач на дърва изобщо не може да привлече вниманието на пазачите…

— Накъде си тръгнало, момче?

Имах чувството, че коремът ми се сви на буца. Буца, подобна на леденостуден, сив, влажен камък, който тежеше цял тон. В първия миг изобщо не можех да мисля. Малко ми оставаше да се обърна и да хукна. Ала в тази блъсканица нямаше да стигна далеч. Изведнъж се чух да отговарям с провлачен заекващ глас, който изобщо не приличаше на моя: „Към вкъщи, господине“. Внезапно се сетих откъде се беше взел този глас. Точно така говореше Лудият Малте у дома в Биркене.

— Да, ясно — сопна ми се пазачът. — И къде е това вкъщи?

— При мама.

Той ме удари ядосано с дръжката на копието.

— Я ми кажи, на интересен ли ми се правиш или просто си тъп? Къде живее майка ти, сополанко?

— Вкъщи, зад църквата.

— Коя църква? „Света Адела“ или „Света Магда“? Отговори ми веднага!

Той отново ме удари с дръжката на копието, този път по-силно, и аз си спомних за Лудия Малте и започнах да подсмърчам и да хлипам.

— „Све-ее-ета М-мм-магда“, добри ми господине. Не ме удряйте, добри ми господине…

— Остави момчето. Не виждаш ли, че не е наред с главата — намеси се една едра здрава жена с кош за пране на гърба, която чакаше зад мен на опашката. — Няма цяла сутрин да висим тук.

—        Пусни го, Матис — изръмжа и другият пазач. — Това е някой от нещастниците долу от Скиденстад6, незаконно дете, което е яло много лабут и малко храна. Или може би мислиш, че това е графски син?

— Само ако графът е посетил бардака, където работи майка му. Изчезвай оттук, кутре, и гледай да позаякнеш малко.

— Да, господине — изхлипах аз. — Благодаря, господине.

Учителят Маунус имаше право. Беше невъзможно да се загубиш. Медният покрив на църквата „Света Адела“ се виждаше веднага щом излезеш от крепостта. И там, зад една белосана градинска ограда, сред върби и шипки, беше сгушена къщата на Вдовицата на аптекаря. В мига, в който минах през портичката, се почувствах като у дома си, макар че идвах тук за първи път. Ухаеше като лехата с лечебни билки на мама зад Липовата къща — из въздуха се носеше силният свеж аромат на градински чай и селим7 и по-тежкият, задушлив мирис на камбанки и бъз. В светлината на утринното слънце лениво жужаха пчели. Събираха нектар за последната за тази година реколта мед. В една от лехите до чакълената пътека беше коленичила жена и скубеше чесън. Лицето й не се виждаше от сламената шапка, която бе захваната за главата й със светлосин шал, така че есенният вятър да не я духне.

вернуться

6

От датските думи skid — мръсотия и stad — град. — Б.пр.

вернуться

7

Многогодишно тревисто растение с жълто-кафяв, месест, вретеновиден корен и голо, кухо, до 2 м високо стъбло. Листата са сложни, перести. Цветовете са бледожълти, събрани в сложни сенници. Плодовете са жълто-кафяви, елипсовидни. Цъфти през лятото. Използват се корените. — Б.пр.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)