Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 66
Перейти на страницу:

— Госпожа Петри? — попитах аз, защото не бях сигурна, че е тя. Представях си я облечена в черно, може би защото всички я наричаха Вдовицата. Но тя носеше зелена като мъх пола и жълта блуза и се беше загърнала в плътен светлокафяв като козината на жребец шал.

— Да? — каза тя и се изправи.

Беше по-млада, отколкото очаквах. По лицето й, което се показа изпод шапката, нямаше много бръчки — само една между веждите и по една трапчинка от двете страни на устата. Беше на възрастта на майка ми, а не стогодишна старица, каквато си я представях. Тънката й коса с цвят на старо злато бе полепнала по потното й чело, но сиви кичури не се виждаха.

— Нося вести от учителя Маунус.

— Ясно.

Тя избърса ръцете си от пръстта и ме погледна. Беше висока за жена. Дори така, застанала на колене, бе почти колкото мен. В последния момент се сетих да сведа глава, за да не ме погледне в очите.

— Ами тогава по-добре да влезем вътре. — Тя се изправи и изтръска полата си от пръстта. — Вземи онази кошница, ако обичаш.

Лесно й беше да го каже. Аз трябваше да нося и моя си кош за дърва, затова само лявата ми ръка беше свободна. Изобщо не бях сигурна, че ще успея да хвана дръжката на кошницата, защото кутрето и безименният ми пръст още не ме слушаха. Все пак пробвах, но когато се помъчих да я вдигна, я изпуснах и главите чесън се пръснаха по земята.

— Извинете — казах аз и усетих, че се изчервявам. — Ръката ми не е добре.

— Затова ли те е изпратил?

— Не — отвърнах й аз, наведох се и започнах да събирам чесъна.

— Остави ги — ще ги прибера по-късно.

Тя сама взе кошницата и аз тръгнах след нея по чакълената пътека към сивата каменна къща, където живееше.

— Седни — подкани ме жената и кимна към синия кухненски одър. — Така ще мога да погледна ръката ти, докато ми разкажеш какво тежи на сърцето на учителя Маунус.

Аз седнах и с любопитство се огледах наоколо. Стаята приличаше на кухня, но не беше. Имаше печка с дърва, работна маса и помпа — представете си само — помпа вкъщи! А освен това беше пълно с етажерки. Бяха навсякъде — сини етажерки, които се простираха от пода от тъмнозелени шисти8 до смолистите дъски на тавана. А по рафтовете им бяха наредени една до друга стъкленици, гърненца и бутилки. Даже повече, отколкото имаше у учителя Маунус, преди хората на Дракан да изпотрошат по-голямата част от тях.

Вдовицата раздуха въглените и запали печката.

— Гладна ли си? — попита ме тя и започна да помпа вода в един голям меден котел.

Аз кимнах. Трябваше да се храним тримата от нормалната дневна дажба на учителя Маунус, защото щеше да е опасно и подозрително, ако той изведнъж започнеше да купува повече провизии от обикновено.

— Така, какво иска от мен старият мърморко?

— Учителят Маунус ме помоли да предам, че преследваният от дракона се нуждае от помощ.

Тя застина изведнъж, както помпаше. Помпата продължи да просвирва още няколко секунди и спря.

— Трябваше да се досетя — каза тихо жената. — Винаги е закрилял момчето. Дано сега не греши.

— Трябва да предам още, че драконът си е проправил път до върха.

Тя се обърна и ме погледне.

— Така ли? А кой си ти, който идваш с такива послания в къщата ми? Послания, които могат да ти струват живота? — тя не говореше високо, но в гласа й имаше някакъв оттенък, който ми напомняше звука, издаван от нажеженото до червено острие на нож, когато ковачът го потапя във ведрото с вода.

— Дина Тонере — казах аз и се втренчих в плота на масата. — Дъщерята на Жрицата.

— На Жрицата…

Три крачки и вече стоеше до мен. Хвана ме за брадичката с едната ръка, а с другата махна гъстия ми бретон от челото. Тя издържа на погледа ми по-дълго, отколкото повечето хора успяваха. След това ме пусна и седна на одъра от другата страна на масата.

— Дъщерята на Жрицата — прошепна тя. — Да, вярвам ти. И се кълнеш, че те праща учителят Маунус?

— Да. Той ме помоли още да предам, че сестра му е била кавгаджийка, а дъщеря й е още по-лоша.

Тя се усмихна.

— Вярвам ти. И както сигурно си се досетила… Той е мой чичо. Дъщерята на сестра му — това съм аз.

Тя отново се изправи и сложи котела на печката.

— Какво иска да направя?

вернуться

8

Естествени каменни плочи, тънко наслоени каменни или глинени пластове. — Б.пр.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)