Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 66
Перейти на страницу:

Ръката ми изглеждаше доста зле. Цялата беше синя и подута, а между китката и лакътя, там където ме беше захапал драконът, имаше шест дълбоки дупки. Но учителят Маунус се интересуваше повече от състоянието на ръката ми над лакътя.

— Няма признаци за отравяне на кръвта — промърмори той. — Можеш ли да си движиш пръстите?

Опитах. В началото изобщо не ме слушаха. След това три от тях помръднаха, но безименният пръст и кутрето бяха безжизнени.

— Може би ще се оправят по-късно, когато подутината спадне и раните заздравеят. А ти продължавай да опитваш. Дяволски чудовища. Може и да са интересни от чисто биологична гледна точка, но не разбирам за какво са ни.

— Как са се появили?

— Бяха част от зестрата на дама Лизеа. Или поне някои от тях. После пораснаха, а един-два станаха направо огромни, но ти и сама знаеш това.

— Да — казах аз мрачно и погледнах бедната си ръка.

— Не е ли малко странно да дадеш такова нещо като зестра?

Той въздъхна.

— Бащата на дама Лизеа беше чудак. А и самата сватба беше необикновена. Всъщност доста владетели на крепости биха дали мило и драго за две такива чудовища .

— Да, но защо?

— За да всяват респект. Няма ли да изпитваш боязън към човек, който притежава толкова рядка и страховита твар?

— Не съм много сигурна. Може би би ме било малко страх от него.

— Ето, виждаш ли. За повечето владетели уважението е точно това — да те е страх от тях.

Останахме необезпокоявани у учителя Маунус още цял един ден. Но същата нощ, малко след като бях заспала под юргана на сини райета в алкова, алхимикът дойде при мен и ме събуди, като ме разтърси.

— Шшшш… — изшътка ми той. — Бързо. Под леглото. Идват стражи.

Сърцето ми биеше лудо, докато се изтърколих от алкова, за да може учителят Маунус да вдигне дюшека. Всичко ми изглеждаше нереално, като в кошмар, може би защото ме бяха изтръгнали от съня ми. Но тропотът на ботуши пред вратата беше съвсем истински. Учителят Маунус махна грубите дъски на леглото толкова бързо, че в пръстите му се забиха трески.

— Влизай вътре!

Аз се шмугнах в малкия тайник, а той успя да върне дъските на мястото им точно когато някой се опита да отвори входната врата.

— Трябва да мълчиш, независимо какво ще се случи — прошепна Маунус и бутна дюшека обратно, така че ме обгърна пълен мрак. Чух трясък и някакво трополене. После леглото леко хлътна над мен. Явно учителят беше заел мястото ми в неоправената постеля.

— Какво има? — извика той ядосано. — На какво прилича това… Ти ли си, стражарю Юхан? Защо се опитваш да ми разбиеш вратата и то посред нощ?

— Изпълнявам заповед — изръмжа някакъв глас, най-вероятно този на стражаря Юхан. След което тонът му се смекчи. — А и не е чак толкова късно, учителю.

Чуваше се грохот от преобърнати шкафове и сандъци и шум от падащо от етажерките стъкло. Стиснах юмрука на здравата си ръка толкова силно, че ноктите се забиха в дланта ми. Пейката с раклата… беше толкова очевидно скривалище. Сигурно щяха да проверят там?

— Ей, по-внимателно! — извика учителят Маунус, след като още една стъкленица полетя към пода. — Някои от тези вещества са опасни! Дръпнете се от този шкаф. Сам ще го отворя…

Чу се нов трясък и алхимикът изведнъж изрева толкова силно, че прозорците зазвънтяха.

— Неее! Не дишайте! Вън, всички вън! Вън, ако ви е мил животът!

— Стой! — извика стражарят Юхан, но съдейки по шума от бягащи стъпки, опитът му да ги спре се оказа безполезен. Явно хората му не изгаряха от желание да се нагълтат с опасните вещества на алхимика. Самата аз лежах уплашена, защото в стаята се разнесе странен мирис, който стигна и под леглото, и започна да ми щипе в очите и носа. Но учителят Маунус ми беше наредил да не мърдам каквото и да се случи и аз изпълнявах. Някаква врата се хлопна. После всичко утихна, поне в дома на учителя Маунус. Някъде далеч отвън долиташе слаб звук от превъзбудени гласове и шум като от борба. Само да не сторят нещо на учителя Маунус. Бях видяла синините по торса на Нико и знаех, че не се отнасят мило с хората.

Тогава врата се отвори с трясък и се чу как блъснаха някого в стената.

— Достатъчно, старче! Писна ми от номерата ти. Къде е той?

Този път не беше стражарят Юхан.

Беше Дракан.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)