Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 66
Перейти на страницу:

— Обръщай се с „господине“ към всеки мъж и с „госпожо“ към всяка жена, независимо от положението им. И не ги гледай в очите — нареди ми Маунус.

— Само да не се загубя — отвърнах му аз нервно. — Не забравяй, че не познавам крепостта много добре.

— Повтори още един път какво ти казах — рече алхимикът.

— Излизам от вратата и поемам наляво. Слизам надолу по първата стълба. Минавам през двора на Оръжейната. Вървя покрай източното крило, докато стигна до ковачницата. Точно до нея има малка порта — минавам през нея и се озовавам на улица Каруцарска. Следвам Кленовия парк до улица Конюшните. Там завивам наляво през Ниската порта — ако пазачът, разбира се, ме пусне.

И всичко това — само за да изляза от крепостта! Доста по-различно беше от вкъщи, където само трябваше да отвориш входната врата и се озоваваш на пътя.

— Едва когато напуснеш крепостта, можеш да помолиш някого да те упъти, без да събудиш подозрения. Но ако запомниш какво ти казах, ще намериш къщата на Вдовицата без проблем.

— Това не ми харесва — каза Нико. — Ами ако някой от стражите я познае?

— В това облекло? Едва ли.

Учителят Маунус пооправи колана ми и ме огледа, сякаш бях породиста крава, която се готви да продаде на пазара.

— Не бива да изпращаш дете да върши мъжката работа — измърмори Нико мрачно. — Не е правилно!

— Аз съм почти на единайсет — запротестирах аз, а Маунус изръмжа и погледна Нико накриво.

— А колко далеч си мислиш, че бихме стигнали ти или аз, преди пазачите да ни хванат? Отговори ми, господарю Думерник. Тя има шанс да успее, точно защото е дете.

— Но те търсят и нея! — почти изкрещя Нико.

— Те търсят дъщерята на Жрицата. Тя да ти прилича на нея?

— Сигурно ще успея — гласът ми прозвуча малко по- притеснено, отколкото исках. — Тук никой не ме познава. Кой би обърнал особено внимание на едно момче, което носи дърва?

— Със сигурност ще ти обърнат внимание, ако ги погледнеш в очите — гласът на Нико режеше като нож. Той беше ядосан — най-вече на учителя Маунус, но и на себе си, защото не можеше да измисли по-добър план от неговия.

— Да, но аз няма да ги гледам. Пък и сега, след като учителят Маунус ме подстрига така, това няма да ми е особено трудно.

Надъвканият бретон ми стигаше почти до носа. През цялото време го отмятах настрани, защото иначе ме дразнеше, но само леко да наведях глава — веднага скриваше очите ми.

Въпреки протестите на Нико, стана така, както го беше решил учителят Маунус. Аз метнах коша за дърва на гърба си със здравата си ръка, а палеца на болната пъхнах в колана, та да не виси и да се полюшва отстрани. Раните ми далеч не бяха заздравели, но бяха хванали кора и не пулсираха както в началото. Добре, че кошът беше празен, защото по краката си усещах, че бях прекарала последните дни на легло.

— Тръгвай, Дина. Към къщата на Вдовицата на аптекаря, зад църквата „Света Адела“. Няма как да се загубиш.

— Надявам се — промърморих аз и излязох навън.

Пътят все още беше пуст и закрачих бързо към най-близката стълба. В долния й край един страж се беше облегнал на стената и дъвчеше парче месо. От него се стичаше мазнина, която блестеше по пръстите и брадата му. Колената ми се разтрепериха и то не само защото бях лежала продължително време. Той обаче едва ме погледна, докато топурках надолу по гладките каменни стъпала. Аз бях просто едно момче с кош за дърва. Минах покрай него със сведена глава и го поздравих учтиво с „Добро утро, господине!“, както ме беше подучил учителят Маунус. Той изръмжа нещо нечленоразделно и продължи да дъвчи. Гърбът ме засърбя точно между рамената. През цялото време очаквах да чуя „Ей! Спри!“ зад себе си, но стражът явно все още беше зает с парчето месо. И така аз стигнах до двора на Оръжейната.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)