Папагалът на Флобер [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692862
- Переводчик: Димитрина Кондева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Папагалът на Флобер [bg]». Краткое содержание книги:
„В една епоха, която твърди, че за всеки проблем съществува решение, Барнс проявява смелостта и чувството за хумор да ни напомни, че има въпроси, на които няма отговор.“ Таймс
Веднъж отидохме с жена ми в една pharmacie в Монтобан и поискахме лейкопласт. За какво точно? — попитаха. Елън посочи мехура на петата си, протъркана от каишката на новите й сандали. Аптекарят заобиколи щанда, настани я на стол, свали сандала й с нежността на фетишист, обожаващ крака, огледа петата, почисти я с марля, а после се изправи и като се обърна с угрижен вид към мен, сякаш трябваше да скрие нещо от жена ми, изрече тихо: „Това, мосю, е приписа.“ Тук все още цари духът на Оме, помислих си, след като купихме лейкопласта.
Духът на Оме: прогрес, рационализъм, наука, самозванство. „Трябва да сме в крак с века“, това е, тъй да се каже, неговият девиз; и той с бодра стъпка извървява целия път до кръста на Почетния легион. Когато Ема умира, на бдение при нея остават двама души: свещеникът и аптекарят Оме. По един представител от старата и от новата религия. Приличат на алегорична скулптура от деветнайсети век: Религията и Науката бдят заедно при трупа на Греха. По мотиви на Уотс28. Само че духовникът и човекът на науката заспиват край трупа. В началото обединени единствено от търсенето на грешки у философите, те скоро постигат по-съвършената хармония на дует хъркащи.
Флобер не е вярвал в прогреса; и още по-малко в моралния прогрес, без който всичко е безсмислено. Живял е във век на глупци; в новата епоха, настъпила с Френско-пруската война, щяло да цари още по-голямо скудоумие. Вярно, че някои неща щели да се променят: духът на Оме тържествувал. Скоро всеки куц щял да получи възможност да се оперира неуспешно и после да му ампутират крака.29 Но важно е, че науката вървяла напред! „Цялата мечта за демокрация — писал Флобер — се свежда до това да се издигне и пролетариатът до нивото на глупостта, постигнато от буржоазията.“
Тази мисъл раздразва доста хора. Но не е ли съвършено вярна? През последните сто години пролетариатът е усвоил преструвките на буржоазията; а пък буржоазията, вече не толкова уверена в своето надмощие, е станала още по-лукава и измамна. Е, това прогрес ли е?
Разгледайте един претъпкан ферибот, прекосяващ Ламанша, ако искате да видите съвременния кораб на глупците. Всички са се качили: пресмятат си печалбата от безмитните стоки; наливат се на бара само защото е безплатен; играят си с автоматите за плодове; обикалят безцелно палубата; чудят се как да минат метър на митницата; чакат следващото нареждане на екипажа, сякаш от това зависи дали ще прекосят Червено море. Не че ги критикувам, просто наблюдавам; и не съм сигурен какво ще си помисля, ако всички се наредят покрай перилата да гледат танца на лъчите върху водата и ако започнат да обсъждат морските пейзажи на Буден.
Между другото, и аз не съм по-различен. И аз се възползвам от безмитния магазин, и аз чакам нарежданията на екипажа. Друго искам да кажа: Флобер е бил прав.
Човекът на пейката продължава да хърка като паша. Взех си още едно уиски, нали не възразявате? Събирам смелост да ви разкажа за… какво? За кого? В мен напират три истории — една за Флобер, друга за Елън и трета за мен самия. Моята е най-проста — тя едва ли се свежда до нещо повече от убедително доказателство, че съществувам — и все пак ми е най-трудно да започна с нея. Жена ми е по-сложен случай и отвътре нещо ме човърка да ви разкажа за нея; но ще устоя. За да си оставя най-хубавото за накрая ли, както споменах по-рано? Не, по-скоро е точно обратното. Иска ми се да ви подготвя, преди да ви разправя нейния случай. С една дума, нека първо да ви втръсне от книги, папагали, унищожени писма и мечки, от възгледите на д-р Инид Старки и дори от идеите на д-р Джефри Брейтуейт. Книгите и животът не са едно и също, колкото и да искаме да е така. Историята на Елън е истинска и може би тъкмо затова ви разказвам най-напред тази на Флобер.
Очаквате да чуете нещо за самия мен? Така е в днешно време, дори при най-бегло познанство хората решават, че притежават част от теб. А проявиш ли неблагоразумието да напишеш книга, тогава банковата ти сметка, медицинският ти картон и семейните ти отношения безвъзвратно стават обществено достояние. На Флобер това не му е харесвало. „Творецът трябва да внуши на потомството, че никога не е съществувал.“ За вярващите смъртта унищожава личността и освобождава духа. Във всеки случай така е поне на теория. Разбира се, тя често се опровергава от практиката. Погледнете какво е станало със самия Флобер: един век след смъртта му Сартр, подобно на як морски спасител, в продължение на десет години му е правил изкуствено дишане; десет години отчаяно го е дърпал от небитието, само и само да го съживи и да го попривдигне на пясъка, за да му каже какво точно мисли за него.
28
Джеймс Фредерик Уотс (1817–1904) — английски художник, известен с огромните си алегорични платна. — Б.пр.
29
„Оме беше прочел напоследък възторжена статия за нов начин на лекуване на кривите нозе и тъй като беше привърженик на прогреса, дойде му патриотичната мисъл, че за да бъде Йонвил на необходимата висота, в него трябва да се правят операции на стрефоподия.“ Г. Флобер, „Мадам Бовари“, XI гл. — Б.пр.