Война на реалности
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Война на реалности». Краткое содержание книги:
Само че в този град, Бартън е починал преди много години…
Последваха го през осветения в жълтеникава светлина коридор, надолу по стълбите към неговия кабинет. Мийди заключи вратата и спусна пердетата. Той бутна настрана тежкия микроскоп и купчината схеми и записки и приседна на ръба на покритото с кафени петна дъбово бюро.
— Обикалях с фургона да търся Мери. Минах по „Дъдли“ — доктор Мийди впи очи в Бартън. — И там видях парк. Преди го нямаше. Дори тази сутрин го нямаше. Откъде се е взел? Какво е станало със старите магазини?
— Грешите — поправи го Бартън. — Паркът си беше там и преди. Още преди осемнайсет години.
Доктор Мийди облиза устни.
— Интересно. А знаете ли къде е дъщеря ми?
— В момента не. Тя ни изпрати да дойдем тук и продължи.
Настъпи мълчание. Доктор Мийди смъкна палтото и шапката си и ги захвърли на бюрото.
— Значи вие върнахте парка обратно, така ли? — запита той. — Един от двама ви трябва да има доста добра памет. Скитниците се опитват постоянно, но досега не са постигнали никакъв успех.
Бартън почти спря да диша.
— Искате да кажете…
— Те знаят, че нещо се е случило. Картографирали са целия град. Излизат всяка нощ и се скитат със затворени очи. Кръстосват навсякъде. Мъчат се да си припомнят всички подробности от подлежащия слой. Ала напразно, нещо не им достига.
— Вървят със затворени очи? Но защо?
— За да не попаднат под въздействието на илюзията. Могат да минават през нея стига да не я виждат, но отворят ли очи — тя се връща обратно. Фалшивият град. Знаят, че е нереален, че е наслоен върху истинския. Но не могат да се отърват от него.
— Защо не?
Мийди се усмихна.
— Защото самите те са променени. Защото всички те са били тук, когато е настъпила Промяната.
— Кои тогава са Скитниците?
— Жителите на стария град.
— Така и предполагах.
— Хора, върху които Промяната е оказала само частичен ефект. Такива не са малко. Въздействието на Промяната в голяма степен е индивидуално. Различно, при различните хора.
— Като при мен — промърмори Кристофър.
Мийди го погледна.
— Да, ти си Скитник. С малко тренировка ще можеш да заобикаляш илюзията и да ходиш навсякъде като другите. Но не повече. Ти не можеш да върнеш обратно стария град. Защото и ти си засегнат до известна степен, като всички останали. — Той отново обърна очи към Бартън. — Никой от вас не притежава съвършена памет.
— Аз имам — каза Бартън и отвърна на погледа му. — Защото не съм живял тук. Напуснал съм града преди Промяната.
Доктор Мийди го гледаше мълчаливо.
— Къде мога да открия Скитниците? — запита отривисто Бартън.
— Те са навсякъде — отвърна уклончиво Мийди. — Не сте ли ги виждали?
— Трябва да тръгват отнякъде. Няма ли някакво място, където да се събират?
На лицето на доктора се изписа колебание. Сякаш беше разкъсван от неясни вътрешни противоречия.
— И какво ще стане ако ги намерите? — попита той.
— Ще реконструираме целият град. Ще го направим такъв какъвто е бил. Какъвто е все още отдолу.
— Мислите, че ще успеете да отхвърлите илюзията?
— Ако можем.
Мийди бавно сведе глава.
— Вие можете, Бартън. Вашите спомени са напълно запазени. Доберете ли се веднъж до картите на Скитниците, ще можете да… — той замлъкна. — Трябва да ви попитам още нещо. Защо искате да върнете стария град?
Бартън беше потресен.
— Защото това е истинският град! Всички тези хора, къщи, магазини — всичко това е илюзия! Истинският град лежи отдолу!
— А не сте ли се замисляли, че тези хора може би предпочитат илюзията?
В първия миг Бартън не го разбра. Но после всичко дойде на мястото си.
— Мили Боже — прошепна той тихо.
Доктор Мийди извърна глава.
— Точно така. Аз съм един от тези жители, не съм от Скитниците. Преди Промяната не съм съществувал, или поне не в този вид. И аз не искам да се върна обратно.
Бартън вече бе разбрал всичко.
— И не само вие. Дъщеря ви, Мери. Тя е била родена след Промяната. И Питър. Майка му. Мис Джеймс. Старецът в бакалията. Всички. Те всички са рожби на илюзията.
— Само ти и аз — обади се Кристофър. — Само ние сме истински.
— И Скитниците — Бартън въздъхна шумно. — Сега вече разбирам. Но все пак, трябва да сте съществували в някакъв вид, преди Промяната. Трябва да е имало нещо, не сте дошли от нищото.
На лицето на доктора се изписа болка.
— Разбира се. Но в какъв? Вижте, Бартън. От години знам за това. Знам че този град и тези хора са само една имитация. Че са фалшиви. Но, дявол да го вземе, аз съм част от тази илюзия. Страхувам се. Предпочитам всичко да си остане така. Обичам си работата. Живея с болницата, с дъщеря си. Разбирам се добре с хората.