Цялата истина [The Whole Truth - bg]

Отзад екна тежка картечница, нощният въздух беше прорязан от сърдитото бръмчене на едрокалибрени куршуми.

— Стой там! — изкрещя Шоу и натисна главата на Кейти.

Погледна в огледалото за обратно виждане. Първата му мисъл беше да напусне пътя и да пробва шанса си през ливадите от двете страни. Спряха го канавките, прекалено дълбоки за ниска кола като купъра. А дори да ги преодолееше, теренът отвъд тях беше твърде неравен и можеше да бъде преодолян само от кола със задвижване на четирите колела.

Разбира се, купърът беше далеч по-пъргав от камиона, но на този черен път едва ли щеше да излезе извън обсега на поредния ръчен противотанков гранатомет. Очакваше го всеки миг, а пред очите му се появиха белите зъби на дребния таджик, оголени в зловеща усмивка. Той знаеше, че зад волана на малката кола е именно Шоу, но нещата щяха да претърпят промяна.

— Дръж се! — изкрещя той, след което направи три неща едновременно: натисна спирачката, нави волана докрай и отново скочи на газта. Колата се завъртя на сто и осемдесет градуса и с пълна скорост се понесе срещу камиона.

Кейти се надигна достатъчно бързо, за да види всичко това.

— Какво правиш, по дяволите?! — изпищя тя.

До челния удар оставаха не повече от пет секунди. Кейти се вкопчи в арматурното табло и затвори очи.

Фаровете стремително се приближаваха. Таджиките объркано се спогледаха. Сблъсъкът почти сигурно щеше да повреди камиона, а той беше единственото им средство да се отърват от преследвачите, които бързо напредваха през гората.

Именно това беше причината, поради която Шоу се реши на отчаяния ход.

Едрият таджик нави волана наляво. Това беше последната маневра в живота му.

Шоу натисна спусъка. В шофьорската врата на камиона се появиха три големи дупки. Усмивката на дребното копеле се стопи заедно с живота на шофьора му. Шоу рязко завъртя кормилото, купърът се стрелна надясно, почти облизвайки страничния борд на тежката машина. Колелата му изровиха трисантиметров коловоз в меката пръст на банкета, купето се разлюля. После сцеплението се възстанови и малката кола се стрелна напред.

Останал без управление, камионът измина още сто и петдесет метра, след което напусна пътя, друсна в дълбоката канавка и се преобърна странично.

Едва тогава Кейти Джеймс отвори очи.