Цялата истина [The Whole Truth - bg]

Масовите протестни демонстрации в Русия бяха принудили президента да постави армията в състояние на повишена бойна готовност. Страната сякаш всеки миг щеше да се пръсне по шевовете. Стари колеги и приятели на Ана в ООН бяха убедени, че ако проблемът с „Червената заплаха“ не бъде решен в най-скоро време, при това благоприятно за Горшков, имаше голяма вероятност Русия да изгуби статута си на постоянен член на Съвета за сигурност. Независимо какво се беше случило с Константин и неговото семейство, този човек получаваше своя реванш.

Но кой си направи труда да провери неговата история? За разлика от много други хора, задаващи си този въпрос, Ана разполагаше със средствата да се опита да намери отговора. И реши да го направи, макар и само за да загърби личните си проблеми.

Насочи се към офиса си, който се намираше в една 175-годишна сграда от червеникав пясъчник, сгушена в дъното на тиха уличка близо до Бъкингам Гейт. Съседните къщи бяха празни, но през следващите шест месеца им предстоеше ремонт. Не след дълго тишината и спокойствието й щяха да изчезнат, заменени от грохота на пневматични чукове и пронизителния вой на моторни резачки. Във въздуха се долавяше миризмата на прясна боя. Сградата на фирмата беше боядисана съвсем наскоро, включително вратите и прозорците.

Отключи масивната входна врата, до която блестеше тежка златиста табела с името на фирмата: „Финикс Груп Лимитед“. Когато започна работа, беше информирана, че фирмата е основана от саможив, но изключително богат джентълмен от Аризона, САЩ. Той бе толкова саможив, че никой от служителите на Финикс Груп не знаеше името на своя работодател, нито пък го беше виждал. От време на време във фирмата се получаваха кратки съобщения, които насърчаваха работата на служителите и изтъкваха нейното изключително значение. От Америка периодично се появяваха представители на собственика, които се срещаха с тях и отговаряха на въпросите им. Те го описваха като интелектуалец с интерес към най-важните проблеми на човечеството, който плаща за определянето им на хора като Ана. Който и да беше този интелектуалец, той даваше пълна свобода на служителите си по отношение на личните им предпочитания — нещо, което се срещаше все по-рядко в съвременното общество. Това беше най-приятната и стимулираща работа, която Ана беше имала някога. Много й се искаше за изпитва същото и в личния си живот.