Цялата истина [The Whole Truth - bg]

Кейти извади нов бележник от сака си, пъхна нещо в него и влезе във фоайето на „Балморал“. Зад гишето на рецепцията стоеше висок и слаб младеж. Кейти се насочи към него и му подаде бележника.

— Това нещо беше изпуснато от един човек. Не е надписано, но предполагам, че принадлежи на гост на хотела. Направих опит да го настигна, но той се качи в такси и потегли.

След което направи подробно описание на Шоу.

— Да, госпожице, този човек действително е гост на хотела — кимна младият шотландец. — Казва се мистър Шоу. Ще го оставя при пощата му.

Бележникът кацна в отделението за стая 505, а Кейти се отдалечи още преди администраторът да се обърне.

Бог да благослови шотландците, помисли си тя. Ако това се беше случило в Ню Йорк, вероятно щяха да й щракнат белезниците.

Остана да чака във фоайето цели два часа. От време на време хвърляше поглед към рецепцията, отпиваше глътка кока-кола от чашата пред себе си и нервно гризеше нокти. Раздвижи се едва когато младият шотландец беше сменен от жена на средна възраст, която виждаше за пръв път. Изчака го да се отдалечи и пристъпи към гишето.

— Аз съм в стая 505 заедно с годеника си — обяви тя. — Дадох му моя ключ, защото беше забравил своя. Би трябвало да го е оставил в един бележник в отделението за писма.

Жената се обърна, потърси номера на стаята и измъкна бележника.

— Това ли е?

Кейти кимна и протегна ръка да го вземе. Прелисти страниците му, позволявайки на предмета, който беше сложила между тях, да падне на гишето. Администраторката взе шофьорската й книжка и механично погледна снимката.

— Уф, цял ден я търся — въздъхна Кейти. — Годеникът ми вероятно я е намерил някъде из стаята.

— А къде е той? — попита жената. Любезно, но с тон на човек, който си върши работата.

— Отскочи до Глазгоу — отвърна Кейти, продължавайки да прелиства бележника. — Ще се върне чак утре, но е забравил да ми остави ключа. Как да се прибера в стаята си?

— Опитахте ли да се свържете с него?

— Да, но не вдига. Вероятно има някакъв проблем с връзката.

— Както винаги — съчувствено кимна жената, а очите й продължаваха да се местят от шофьорската книжка към бележника и обратно.

— Е, няма да оставим гостите си да спят на тротоара — въздъхна най-после тя, извади от кутията резервния ключ и й го подаде заедно с шофьорската книжка.

Кейти погледна табелката с името й на ревера и пусна в ход най-очарователната си усмивка.

— Безкрайно съм ви благодарна, Сара. Още не мога да повярвам, че е забравил да ми остави проклетия ключ!