![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Май гледаш много филми.
— Искаш да кажеш, че ще ме пуснеш?
— А ти си мислиш, че умирам от желание за компанията ти, така ли?
— Кои бяха онези мъже в черно, които стреляха?
— Предложих да те повозя, а не да давам показания.
— Ти не си наркодилър, нали? — погледна го любопитно тя.
— А ти сигурно познаваш цял куп такива?
— Да, наистина познавам.
— Всъщност как се появи в гората? — попита той, после я позна и чертите му се опънаха. — С теб се сблъсках на входа на „Балморал“! Беше и на онази яхта. Защо ме следиш? — Пръстите му се впиха в рамото й. — Кой те прати?
— Хей, боли! — извика тя и хвана ръката му. — Моля те!
Той стисна за последен път и неохотно я пусна.
— Какво търсеше там?
— Стана случайно.
— Много мразя да ме лъжат!
— Добре де, проследих те, защото ми се стори подозрителен.
— Защо? Да не си ченге?
— Не. Аз… Аз съм репортер.
— И разследваш шотландските наркодилъри?
— Не. Аз…
— Или ще ми кажеш истината, или ще променя намеренията си да те пусна!
— Пристигнах в Шотландия със задачата да напиша материал в памет на Андрю Макдугъл — забързано рече Кейти.
— За кой вестник?
— За „Ню Йорк Трибюн“.
Той замълча за момент, после вдигна глава.
— Ти си Кейти Джеймс.
— Как разбра? — изненадано го погледна тя.
— Четох материала за Макдугъл, името ти беше под него. Но какво правиш в Единбург, след като той почина в Глазгоу?
— Малко почивка. Понякога и репортерите имат нужда от такава.
— Докато си почиваш, започваш да си пъхаш носа там, където не ти е работа, а?
— За което съжалявам — въздъхна тя.
— Май доста си сгафила — промърмори Шоу. — По всичко личи, че ще пишеш некролози, докато навършиш седемдесет.
— Върви по дяволите!
— Всъщност вече бях там. И трябва да ти кажа, че е точно толкова гадно, колкото си го представят хората.
Тези думи бяха изречени с хладна увереност. Дори опитна журналистка като Кейти не успя да реагира.
— Какво… Какво искаш да кажеш? — запелтечи тя.
— След като питаш, едва ли ще разбереш отговора.
На практика Кейти отлично знаеше какво има предвид едрият мъж, но предпочете да замълчи. Пътуването продължи без повече разговори. Трийсет минути по-късно купърът спря пред хотел „Балморал“.
Шоу изключи мотора и се извърна към Кейти.
— Сега си събираш багажа и моментално изчезваш от града — сухо се разпореди той.
— Ами ти? Те стреляха по теб!
— Аз мога да се грижа за себе си.
След тези думи Шоу понечи да слезе от колата, но тя го хвана за ръката.
— Как се казваш?
— Години наред следя материалите ти и знам, че не си чак толкова глупава.
— Поне ми кажи какво се случи в онази гора, моля те!
Той се поколеба.
— Няма да пиша материал, ако това те тревожи — побърза да добави тя. — Не разполагам с нужните факти.
— Ако напишеш нещо, със сигурност ще провалиш усилията на много хора и ще помогнеш на лошите — мрачно рече той.
— Никога не съм помагала на лошите.
Шоу замълча, очите му не се отделяха от лицето й.
— Ставаше въпрос за голяма сделка с наркотици — въздъхна най-сетне той. — Целта ни беше да предотвратим преминаването на голяма сума пари в ръцете на терористи. Това е всичко.
— Но добрите не откриват стрелба току-така — внимателно подхвърли тя.
— Знам — призна Шоу. — И аз се чудя защо го направиха.
Откровеността му стопи голяма част от съмненията, които терзаеха Кейти.
— Защо твоите хора стреляха по теб? — тихо попита тя.
— Точно това ще се опитам да разбера — отвърна той и я погледна в очите. — А сега изчезвай от Единбург! Тази вечер остана жива, ще бъде жалко да пропилееш този късмет.
Секунда по-късно вече го нямаше.
Кейти се облегна назад върху кожената тапицерия на купъра. Беше се нагледала на смърт по време на кариерата си, а някои образи щяха да останат пред очите й, докато е жива. Но тази вечер имаше нещо друго… Никога през живота си не беше срещала човек като този.
Дали това, което й каза, беше лъжа? Такива неща се случваха непрекъснато, включително и на най-добрите репортери. Но той все пак я пусна. И й спаси живота. Изведнъж се почувства виновна, че дори не му благодари. Ако не беше той, сега парчета от тялото й щяха да са пръснати из половин Шотландия.
Дръпна сака си от задната седалка и извади бележник и писалка. Преди да избере журналистиката, беше завършила художествена гимназия. Разгърна бележника и нахвърли една бегла скица на Шоу, към която прибави и сбитите си бележки.
— Тъмна коса, ръст около метър и деветдесет, тегло над сто килограма — шепнеше Кейти докато писалката тичаше по хартията. — Рамене с размерите на Небраска, необикновени сини очи… — Остави писалката и озадачено поклати глава. Необикновени сини очи? Откъде, по дяволите, изскочи пък това?