Опасна мисия в Тексас

Не я бе видял, но чувстваше, че е някъде наблизо. Те я криеха. Беше попитал едно малко момче за момичето с русите коси. Индианчето само се засмя и избяга.

Когато утрото настъпи, той изми лицето и ръцете си в студения поток и се напи до насита. Не искаше да яде нищо. Това само би забавило движенията му.

Спър започна да прави някои полезни упражнения, тъй като искаше да раздвижи мускулите си и да бъде във форма, след това се приближи до голямата шатра на Уонтъби и зачака. Половин час по-късно Седящата катерица също се приближи и седна от другата страна на входа на вигвама.

Два часа след изгрев-слънце Уонтъби се появи и кимна към двамата мъже. Отидоха до едно равно, разчистено място до огъня на съвета, след което Уонтъби разви въжето от сурова кожа, което беше увил около китката си. От двете страни въжето беше разрязано и от всяка страна имаше по един здрав възел, който мъжете щяха да държат между зъбите си.

Внезапно Спър дочу бебешки плач и когато за пръв път се огледа, видя, че целият лагер се беше събрал около кръга, който предварително бе очертан на земята. Заобикалящите ги хора не само очертаваха пространството, където щеше да се провежда битката, но в същото време пречеха на когото и да е от участниците да избяга.

Една жена донесе завита на руло бизонска кожа и я разви. В нея имаше шест ножа, всички с еднаква дължина. Някои от ножовете имаха остриета, наточени и от двете страни.

Седящата катерица се приближи до одеялото и си избра нож, след това застана отстрани. Спър погледна към ножовете и поклати глава, след това се обърна към Уонтъби.

— Това не е цивилизован начин да се разреши този въпрос — каза той на развален испански. — Отказвам да се бия с този човек.

Уонтъби повдигна изненадано вежди.

— Такъв е обичаят. Ако не се биеш, той ще те убие, преди да си направил и десет крачки. Ако решиш да се биеш, ще имаш възможността ти да го убиеш. Избирай сам.

Спър внимателно слушаше испанските думи и разбра. Ако не се биеше, бе обречен на смърт. Индианецът — или той. Спър се приближи до одеялото и си избра един нож, който беше най-тежък от всички, но и най-солиден и най-здрав. Острието режеше само от едната страна, но беше дебело и здраво.

Индианката отново зави одеялото и се загуби в тълпата. Спър се огледа и предположи, че има не по-малко от сто души — мъже, жени и деца, които бяха дошли да наблюдават боя.

Уонтъби се обърна към хората, вдигна едната си ръка и започна да им говори с бързи, къси изречения. След това се обърна към Спър.

— Казах им, че ти си дух, промъкнал се безшумно в лагера ни. Сега трябва да докажеш дали заслужаваш доверието ни. Започваме боя с нож и въже.

Отново думите бяха изречени на лош испански, а Спър разбра около половината от тях, но въпреки това можа да схване смисъла на казаното. Така или иначе, щеше да се лее кръв.

Спър съблече дебелата си горна риза, след което свали и долната и остана гол до кръста. Индианецът носеше само набедрената си превръзка, освен това беше бос. Вниманието на Спър веднага бе привлечено от този факт. Да! Това беше една възможност. Това щеше изцяло да изненада и обърка индианеца. Спър не бе събул тежките си каубойски ботуши с високи токове и върхове, направени от здрава кожа.