Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
Ако му се удадеше възможност, щеше да ритне команча. Беше гледал веднъж как се биеше един кикбоксьор от Далечния Изток; той използваше повече краката, отколкото юмруците си. Но той не бе ограничен от въже и свободно се въртеше, скачаше и риташе. Бе победил опонента си за по-малко от минута.
Спър отново обмисли тази възможност. Да, това бе един начин да спечели битката. Нищо не се спомена нито за правила, нито за ограничения при воденето на боя. Всичко бе позволено — например да се извади окото на противника, да му се разкъса ухото, а не беше престъпление и да го ритнеш в топките. Не можеха да протестират, ако техният състезател бъдеше победен и умъртвен.
Уонтъби се приближи към него и даде знак състезанието да започне. Кръгът бе разделен на две с една линия по средата. Състезателите стъпиха с един крак на линията. След това Уонтъби подаде единия край на въжето на Спър, а другия на Седящата катерица. И двамата захапаха краищата на въжето. То имаше ужасен вкус, но Спър знаеше, че това беше най-малкият проблем.
Сега Уонтъби блъсна единия мъж на една страна, а другия на друга, така че въжето се изпъна. След това погледна и двамата, отстъпи три крачки назад и вдигна десния си юмрук. Уонтъби свали ръката си и извика: „Хайра!“ и битката започна.
Седящата катерица се движеше в кръг бавно, тръгна наляво, след това направи лъжлива маневра надясно, впусна се рязко напред с острие, насочено към ръката на Спър, с която държеше ножа. Спър вдигна лявата си ръка и замахна с ножа като със сабя. Не улучи. Продължи да държи ножа по същия начин. С острие, подаващо се от юмрука му право напред, той можеше както да реже, с ножа си, така и да го забива.
Седящата катерица държеше своя нож по същия начин. Спър си даваше сметка, че битката трябваше да свърши бързо, в противен случай той щеше да послужи за закуска на лешоядите. Направи една лъжлива маневра, отстъпи назад, отново предприе заблуждаващ ход, след което се спусна стремглаво с намерение да нанесе силен удар по ръката на индианеца, която стискаше ножа. Острието наистина засегна ръката му и очерта кървава следа, но раната бе лека и повърхностна.
От насъбралото се множество се изтръгна вик.
Седящата катерица погледна изненадано Спър. Той стоеше, разкрачил широко крака, готов за следващия удар.
При следващата атака Спър принуди индианеца да отстъпи крачка назад, а той самият продължи да стои с разкрачени крака, за да пази равновесие.
Сега, реши Спър! Направи движение напред, пристъпи половин крачка с левия крак, след това, с всичката сила, на която бе способен, нанесе на индианеца страхотен ритник с десния.
Забеляза изненадата в очите на индианеца. Той се опита да предпази слабините си, но краката му бяха разкрачени твърде широко. Тежкият ботуш на Спър премина много близо до левия крак на команча и продължи нагоре. Твърдата кожа на върха на ботуша се заби първо в набедрената превръзка, а миг след това и в тестисите на индианеца.
Силата на удара бе толкова голяма, че Спър почувства как ботушът му опира до твърда кост, а от гърдите на огромния индианец се изтръгна ужасяващ болезнен вик. Той изпусна въжето от устата си, ножът падна от ръката му, а мъжът се сви на топка на земята, като крещеше от болка.
Спър взе ножа на индианеца и го заби дълбоко в земята. След това се надвеси над падналия воин и насочи ножа си към гърлото му. Той продължаваше да издава ужасни звуци.
Заобиколилите ги команчи стояха като приковани в земята. Никой не правеше и най-малкото движение. Никой не издаде звук. Всички очи следяха Спър, когато той натисна леко острието на ножа и остави кървава следа по шията на индианеца, като само леко разкъса кожата, без да го нарани сериозно. След това пусна ножа, острието попадна върху един камък, Спър го натисна с ботуша си и то се счупи. После взе двете половини и ги хвърли в потока, след което посочи към Седящата катерица.
— Ето един силен воин, който не заслужава да умре — заговори Спър на неправилен испански. — В неговия вигвам тази нощ няма да плаче вдовица. Той ще живее, за да помага на семейството си в тежката борба за оцеляване. Като му дарявам живота, постъпвам според обичая на бледоликите — по този начин ние награждаваме смелите воини.
Уонтъби пристъпи в кръга. Вдигна ръка, за да въдвори тишина и бързо преведе думите на Спър, които той бе произнесъл на испански, за да могат да ги разберат тези, които не говореха този език. Разнесоха се одобрителни викове, хората се скупчиха около Спър, докосваха го и му се усмихваха.