Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
По време на едно от посещенията ми в София прокурор ми разказа следното: „До 1997 г. само представителите на някогашната комунистическа власт имаха достъп до частната икономика. Естествено, през 90-те години човек можеше да забогатее от хазарт, от внос на стоки, например облекло или от продажбата на видеокасети. Но това ставаше само с протекцията на Държавна сигурност или на Министерството на вътрешните работи“.
На въпроса ми към Бети Ганева, която беше написала остра критична статия за Божков, дали е имало реакция след публикуването на статията, тя ми отговори: „Наистина, Васил Божков участва в контрола над българската държава, но не и в контрола над «Виртшафтсблат». Мисля, че е твърде интелигентен, за да опита физически да атакува някого, който публично го е критикувал. Като издател плащам висока цена за свободата на печата, от която се ползвам в този вестник“37.
И още един щрих към портрета на Васил Божков: на него му е забранено да влиза в САЩ заради неизясненото му, в очите на американските власти, имотно състояние. Запитах посланика на САЩ за скритите причини за тази забрана. „Не бих искал да коментирам ситуацията около конкретната личност. Но има много силни връзки между хората от сивата икономика и всички знаят кого имам предвид. Най-големият проблем на България в тази област се крие в политиката. Само на малък кръг от хора беше отказана виза“.
На неуважението към успеха на бизнеса му, изразено от посланика на САЩ в София, Божков реагира грубо: „Той по-добре да се обърне към партиите, а не да се занимава с корупцията“. И допълва, че много пъти е ходил в САЩ и вече нямал желание да лети дотам. Както изглежда, вече няма желание да се занимава и с хазарт. Макар и тук отново ясно да проличава, че зад фасадата на обикновен гражданин се крие нещо съвсем друго. В едно от своите редки публични изказвания, в ефира на Би Ти Ви той заяви, че последните данъчни облекчения за хазарта не са направени заради него. Това изявление се появи веднага след неочакваното изказване на президента Първанов, че няма да подпише този нов закон. Божков каза също, че почти напълно е изоставил хазарта. Главното му поле на действие сега щели да бъдат инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове. Още преди време бил продал 49 процента от „Еврофутбол“ на гръцката фирма „Интралот“. Така че сега нейният собственик Кокалис бил главният играч на този пазар в България. Божков изказа предположението, че данъчните облекчения щели да бъдат въведени заради чуждестранни инвеститори. Той предупреди също така, както го цитират българските медии, че ако в областта на хазарта има високи данъци, ще се стигне до криминализиране на този бранш и до разпределяне на пазара с прилагане на сила от страна на престъпни групировки: „Всеки път, когато БСП идва на власт, разрушават някой бранш на икономиката. Сега обаче всички искат хазарта“.
Божков отдавна върти бизнеса си, необезпокояван от нищо и никого. Едва ли би му навредил и разказът на един бизнесмен от Плевен, който помага за разбиването на голяма организация за фалшифициране на банкноти. При подготовката на операцията той първо влиза във връзка с посолството на САЩ, после се среща с Тони Мицев от Националната служба за борба с организираната престъпност. „От първия момент Тони Мицев се опитваше да убеди американците, че говоря глупости, че такова нещо не може да има, че в България няма как да съществува печатница за фалшиви банкноти“, твърди въпросният бизнесмен пред Федералната криминална служба на Германия. По-късно се оказва, че подобни печатници наистина съществуват. Въз основа на неговата информация на 16 октомври 2000 г. по време на полицейска акция е ликвидирана печатница за фалшиви пари в софийския квартал Надежда. Намерени са щатски долари и английски лири. Акцията, първоначално предвидена за четири дни по-късно, по убеждението на смелия информатор съзнателно била изтеглена напред във времето, за да бъдат защитени някои лица. След тази акция въпросният бизнесмен е разкрит и през декември 2000 г. той напуска България заедно със семейството си. Иска убежище в Германия и го получава. При изслушването в Германската федералната служба за признаване на бежанци, той казва нещо невероятно, когато го питат кои са задкулисните играчи в „бизнеса“ с фалшифицирането на пари: „Всъщност в България аз съм никой. Обаче попаднах на следите на двама от най-важните хора, които си имаха работа с печатането на фалшиви пари. Единият от тях е политик, другият — най-големият бизнесмен в България“. А на въпроса: „Можете ли да назовете имената на тези двама души?“, той отговаря: „Политикът се казва Евгени Бакърджиев. Той е министър и заместник министър-председател в правителството на Костов, също и председател на СДС“. И продължава: „Това са пребоядисани комунисти. Другият се казва Васил Божков. Той е собственик на най-голямата фирма в София — «Нове Холдинг». Притежава осемдесет процента от всички обменни бюра в България, а освен това и футболния клуб ЦСКА в София“.
37
Лична кореспонденция на автора от 12 април 2007 г.