Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Та той е същински демон, този беарнец, дявол да го вземе! Както би казал кралят, покойният ми баща, нали, господин дьо Тревил? С тоя занаят той сигурно ще изпокъса много дрехи и много шпаги ще изпочупи. А гасконците са все така бедни, нали?
— Сир, трябва да заявя, че в техните планини още не са открити златни рудници, макар че бог е длъжен да ги надари с това чудо като награда за усърдието, с което те поддържаха покойния ви баща в борбата му за престола.
— Това означава, че гасконците са направили и мене самия крал, нали, Тревил, защото аз съм син на баща си? Добре! Така да бъде, не отричам това. Ла Шене, претърсете всичките ми джобове и вижте дали ще намерите четиридесет пистола: ако намерите, донесете ми ги! А сега хайде, момко, сложете си ръката на сърцето и разкажете как стана всичко това?
Д’Артанян разказа с всички подробности вчерашното приключение: как не можал да спи от радост, че ще види негово величество и отишъл при приятелите си три часа преди аудиенцията; как отишли заедно в игралната зала, как Бернажу го подиграл, задето се уплашил да не го ударят с топка в лицето, и едва не заплатил с живота си за тази подигравка и как господин дьо Ла Тремуй, който нямал никаква вина в случая, едва не загубил своя дом.
— Така, точно така — шепнеше кралят. — Това ми каза и дукът. Клетият кардинал! Седем от най-ценните му хора за два дни! Но стига вече, господа, разбирате ли! Стига вече: вие си отмъстихте за улица Феру, и то много повече. Трябва да бъдете доволни.
— Ако вие, ваше величество, сте доволен, и ние сме доволни — заяви Тревил.
— Да, аз съм доволен — добави кралят, като взе шепа злато от ръката на Ла Шене и го изсипа в ръката на д’Артанян. — Ето доказателство — каза той, — че съм доволен.
По онова време днешното понятие за думата гордост не беше още разпространено. Благородникът получаваше пари направо от ръката на краля и не се чувствуваше ни най-малко унизен. И д’Артанян прибра четиридесетте пистола в джоба си без никакво стеснение, напротив, изказа най-голяма благодарност на негово величество.
— Да — каза кралят, като погледна стенния часовник, — да, сега часът е осем и половина, вървете си. Казах ви, че в девет очаквам някого. Благодаря за вашата преданост, господа. Мога да разчитам на нея, нали?
— О! Сир! — викнаха в един глас четиримата другари. — Готови сме да ни нарежат на парчета заради ваше величество.
— Хубаво, хубаво, но останете си цели! Така е по-добре и ще ми бъдете по-полезни. Тревил — добави кралят полугласно, докато другите излизаха, — понеже няма свободно място при мускетарите, пък и ние решихме, че за да се постъпи във вашия полк, е необходимо изпитание, настанете този момък в гвардейската рота на нашия зет Де-з-Есар. Ах, дявол да го вземе! Тревил, радвам се, като си представя как ще се начумери кардиналът — ще побеснее, но все ми е едно, аз съм прав.
И кралят поздрави с ръка Тревил, който излезе и настигна мускетарите си, които си разделяха с д’Артанян четиридесетте пистола.
Кардиналът, както каза негово величество, действително побесня и цели осем дни не се яви да играе с краля, но това не попречи на краля да му се усмихва най-любезно и всеки път, когато го срещне, да го пита с най-нежен глас:
— Е, господин кардинал, как са горкият Бернажу и горкият Жюсак, вашите тъй предани воини?
(обратно)Когато д’Артанян излезе от Лувър и запита приятелите си как да употреби най-разумно своя дял от четиридесетте пистола, Атос го посъветва да поръча хубав обяд в „Борова шишарка“, Портос — да си вземе слуга, а Арамис — да си намери подходяща любовница.
Обедът беше даден още същия ден и на масата прислужваше новият слуга. Обедът бе поръчан от Атос, а слугата — намерен от Портос. Той беше пикардиец и славният мускетар го нае още същия ден на моста Турнел, където той плюеше във водата и гледаше как се образуват кръгчета.
Портос твърдеше, че такова занимание е доказателство за разсъдливост и съзерцателност и го беше взел без друга препоръка. Величественият вид на благородника, при когото мислеше, че ще постъпи, съблазни Планше — така се казваше пикардиецът; той се разочарова малко, когато видя, че мястото е заето вече от негов събрат, наречен Мускетон, и когато Портос му обясни, че макар и домакинството му да е голямо, не му са нужни двама слуги и той ще трябва да постъпи на служба при д’Артанян. Но когато прислужваше на обеда, който даваше неговият господар, и видя гасконеца да вади от джоба си цяла шепа злато, за да плати, той реши, че щастието му е осигурено и благодари на небето, че е попаднал на такъв Крез; той остана с това убеждение и след обеда, с чиито останки бе възнаграден за дългия си пост. Но вечерта, когато оправяше леглото на своя господар, златните мечти на Планше се изпариха. В квартирата, която се състоеше от спалня и антре, имаше само едно легло. Планше легна в антрето върху одеяло, измъкнато от леглото на д’Артанян, от което д’Артанян трябваше да се лиши.