Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Съдбата — добави той — не може да ме отмине. Очаквам непременно да настъпят по-добри времена. Ти ще бъдеш щастлив, ако останеш при мен, и понеже съм много добър господар и не искам да изпуснеш щастието си, няма да изпълня желанието ти и да те освободя от служба.
Тази постъпка внуши голямо уважение у мускетарите към дипломацията на д’Артанян. Планше също бе обзет от възхищение и не продума вече за напускане.
Четиримата младежи заживяха дружно. Д’Артанян нямаше никакви навици. Той идеше от своя далечен край и като попадна в съвсем нов за него свят, възприе веднага навиците на своите другари.
Те ставаха към осем часа през зимата, към шест — през лятото и отиваха при господин дьо Тревил да получат нареждания и да разберат как вървят работите. Д’Артанян, макар че не беше мускетар, изпълняваше службата с трогателна точност; той беше винаги на пост, понеже придружаваше онзи от тримата си другари, чийто ред идеше. В казармата на мускетарите всички го познаваха и го смятаха за добър другар. Господин дьо Тревил, който го беше преценил от пръв поглед, изпитваше истинска привързаност към него и непрестанно го препоръчваше на краля.
И тримата мускетари обичаха много своя млад другар. Приятелството, което свързваше тия четирима мъже, и необходимостта да се виждат по три-четири пъти на ден, било за дуел, било по служба или за удоволствие, ги караше да тичат по цял ден един след друг като сенки и хората винаги срещаха неразделните другари да се търсят от Люксембург до площада Сен Сюлпис и от улица Стария гълъбарник до Люксембург.
А в това време обещанията на господин дьо Тревил се осъществяваха. Един прекрасен ден кралят заповяда на благородника господин Де-з-Есар да приеме д’Артанян като кадет в своята гвардейска рота. Д’Артанян с въздишка облече дрехата и би дал десет години от своя живот да я замени с мускетарската униформа. Но господин дьо Тревил му обеща това благоволение след двегодишна служба, служба, която всъщност можеше да бъде съкратена, ако на д’Артанян се представеше случай да направи някаква услуга на краля или да извърши някой блестящ подвиг. След това обещание д’Артанян си отиде и още на другия ден постъпи на служба.
Тогава Атос, Портос и Арамис трябваше да ходят на караул заедно с д’Артанян, когато той беше на пост. Така че в деня, когато д’Артанян постъпи на служба, ротата на господин Де-з-Есар се увеличи не с един, а с четирима души.
(обратно)Четиридесетте пистола на крал Луи XIII, както всичко на тоя свят, след като имаха начало, имаха и край и след тоя край нашите четирима другари изпаднаха в затруднение. В началото Атос поддържа известно време съдружието със собствените си средства. Замести го Портос и благодарение на едно изчезване — те бяха привикнали с това — той задоволи още петнадесетина дни нуждите на всички; най-после дойде ред на Арамис, който се отзова на драго сърце и успя да се сдобие с няколко пистола от продажбата, както сам казваше, на богословските си книги.
После, както винаги, те прибягнаха към господин дьо Тревил, който им даде известен аванс срещу заплатата, но тези пари не можеха да задоволят тримата мускетари, които имаха вече доста стари дългове, и един гвардеец, който нямаше още дългове.
Най-после, като видяха, че остават вече без никакви средства, те събраха с последни усилия деветдесет пистола, с които Портос отиде да играе. Но за нещастие никак не му провървя: той изгуби всичко и проигра още двадесет и пет пистола на доверие.
Тогава затруднението се превърна в неволя; срещаха изгладнелите мускетари, следвани от слугите си, да тичат по улиците и караулните помещения, за да се доберат до обеда на някой от другарите си, защото според мнението на Арамис в дни на доволство трябва да сееш наляво и надясно обеди, за да пожънеш в дни на лишения някой и друг обед.
Атос бе поканен четири пъти и винаги водеше приятелите си заедно със слугите им. Портос имаше шест такива случая, от които другарите му също се възползуваха. Арамис — осем. Както навярно вече сте забелязали, той беше човек, който вдигаше малко шум, но вършеше много работа.
А д’Артанян, който не познаваше още никого в столицата, намери само една закуска с шоколад у един свещеник от неговия край и един обед у гвардейския знаменосец. Той заведе армията си у свещеника, където изядоха припасите му за два месеца, и у знаменосеца, който ги нагости щедро: но, както казваше Планше, колкото и много да ядеш, все пак ядеш един път.
Д’Артанян се чувствуваше много унизен, задето е предложил на другарите си само обед и половина, защото закуската у свещеника можеше да се смята само за половин обед в замяна на богатите угощения на Атос, Портос и Арамис. Чувствуваше се в тежест на останалите, като забравяше с чисто юношеското си простодушие, че ги е хранил цял месец преди това, и загриженият му ум започна дейно да работи. Той размисли, че тоя съюз от четирима млади, храбри, предприемчиви и решителни мъже трябва да си постави друга цел, а не празни разходки, уроци по фехтовка и повече или по-малко духовити шеги.