Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Не се съмнявам в това — рече д’Артанян, — но ми се струва, че и вие сте доста отблизо запознат с някои гербове — доказателство е оная везана кърпичка, на която дължа честта да се познавам с вас.
Тоя път Арамис никак не се разсърди, но си придаде най-скромен вид и отговори любезно:
— Не забравяйте, драги, че искам да стана духовник и избягвам всичко светско. Кърпичката, която видяхте, не ми бе подарена, забравил я беше у дома един мой приятел. Длъжен бях да я прибера, за да не изложа него и дамата, която той обича. А аз нямам и не искам да имам никаква любовница — следвам примера на умния Атос, който също няма любовница.
— Но дявол да го вземе, вие не сте абат, защото сте мускетар!
— Мускетар само временно, драги мой, както казва кардиналът, мускетар против волята си, а духовник по сърце, повярвайте ми. Атос и Портос ме увлякоха, за да ми намерят някакво занимание: в деня, когато щяха да ме ръкоположат, имах малка неприятност с… Но това никак не ви интересува и аз ви отнемам скъпоценно време.
— Напротив, много ме интересува — извика д’Артанян — и засега нямам никаква работа.
— Да, но аз трябва да си прочета молитвата — отвърна Арамис, — после да напиша няколко стиха, които ми поръча госпожа д’Егийон; след това трябва да мина по улица Сен Оноре, за да купя червило за госпожа дьо Шеврьоз: виждате ли, драги приятелю, вие нямате никаква работа, но аз съм много зает.
И Арамис подаде любезно ръка на младия си другар и се сбогува с него.
Колкото и да се мъчеше, д’Артанян не можа да узнае нищо повече за своите трима нови приятели. Той се примири с положението да вярва в настоящето всичко, което разказаха за тяхното минало, с надежда в бъдеще да се сдобие с по-положителни и по-подробни сведения. А засега той смяташе Атос за Ахил, Портос за Аякс, а Арамис за Йосиф.
Всъщност животът на четиримата младежи беше весел: Атос играеше и винаги губеше. Но той не заемаше никога нито су8 от приятелите си, макар че неговата кесия беше винаги на тяхно разположение; а когато играеше на доверие, винаги събуждаше кредитора си в шест часа сутринта, за да му изплати вчерашния си дълг.
Портос играеше буйно: когато печелеше, той беше дързък и величествен; изгубеше ли, изчезваше безследно за няколко дни и се връщаше блед и с удължено лице, но с пари в джобовете си.
Арамис никога не играеше. Той беше най-лошият мускетар и най-скучният сътрапезник, който можеше да се срещне. Винаги изпитваше нужда да работи. Понякога посред обеда, когато всеки, разпален от виното и увлечен в разговора, предполагаше, че ще останат още два-три часа на масата, Арамис поглеждаше часовника си, ставаше, любезно усмихнат, и се сбогуваше с другарите си, като казваше, че отива да поговори с някой учен богослов, с когото имал среща. Друг път се прибираше у дома си, за да работи върху някаква теза, и молеше приятелите си да не го безпокоят.
Тогава Атос се усмихваше с оная прекрасна, тъжна усмивка, която подхождаше толкова много на благородното му лице, а Портос пиеше и се кълнеше, че Арамис цял живот ще бъде селски поп.
Планше, слугата на д’Артанян, понасяше достойно щастливата си съдба; той получаваше тридесет су на ден и цял месец се прибираше в къщи весел като канарче и любезен към господаря си. Но когато над домакинството на улица Гробарска задуха противният вятър, с други думи, когато четиридесетте пистола на крал Луи XIII бяха напълно или почти изядени, започнаха оплакванията, които Атос намери, че са отвратителни, Портос — неприлични, а Арамис — смешни. Атос посъветва д’Артанян да изпъди негодника, Портос — най-напред да го набие, а Арамис заяви, че господарят трябва да слуша от слугата си само любезности.
— Лесно ви е на вас да говорите така — каза д’Артанян, — вие, Атос, сте винаги ням с Гримо, забранявате му да говори и той никога не може да ви каже лоша дума; вие, Портос, водите разточителен живот и сте божество на вашия слуга Мускетон; и най-после вие, Арамис, винаги сте увлечен в богословските си занимания и вдъхвате дълбоко уважение на вашия слуга Базен, кротък и набожен момък, но аз съм без почва под краката си, без препитание и без средства, не съм мускетар, нито дори гвардеец — какво да направя, за да внуша обич, страх или уважение на Планше?
— Положението е сериозно — отвърнаха тримата приятели. — Това е домашна работа. Със слугите е като с жените: трябва да ги поставиш веднага на мястото им. Поразмислете.
Д’Артанян поразмисли и реши между другото да набие Планше — той изпълни това добросъвестно, както вършеше всичко. После, след като го натупа добре, му забрани да напуска службата си без негово разрешение.