Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Той хвана третата дръжка на тандема и светещият надпис направо пощуря от нетърпение. В следващите няколко секунди лъвицата преживя смъртта си като на кино.
Щом Майстора постави и другата си ръка на волана, надписът пририта като ранено животно и се вцепени. Аурата на Ана-Мария за миг сякаш се раздвои. Милиардите лудуващи искри побеляха като залутани снежинки във виелица. Двете половинки се завъртяха в ледена вихрушка и лъвицата усети как някой я задърпа за косите. Тя взе да се разтегля с протяжен вой, описа вихрена дъга, като върхът на ослепително бялата фуния все повече изтъняваше, докато аурата на Ана-Мария заприлича на величествен рог, сякаш казанът си измайстори шофIр, за да възвести еврейската Нова година. За миг като че ли настъпи равновесие. Стоманената воля на лъвицата едва-едва крепеше последните искрици живот, а лакомият асенизатор сякаш набираше сили да я всмукне. После се чу тежка въздишка, Ана-Мария изчезна и всичко свърши. На дракона дори му се стори, че гнусният казан се облиза. Гадното усещане се засилваше от новопоявилия се игрив надпис:
— Ще ти дам аз на тебе едни технологични причини! — изрева драконът и стресна любимата си, която продължаваше да зяпа в казана като сащисано хлапе с надеждата, че Майстора ей сега ще махне с вълшебната си пръчка и любимото й зайче ще изскочи от шапката по живо, по здраво.
— Напразно се тревожите, младежо — рече Майстора, докато слизаше от тандема, но в гласа му звучаха тревожни нотки. — Всичко беше холографна илюзия. Имайте малко търпение. Вашата приятелка скоро ще се върне при нас. Бях забравил, че в момента ремонтната бригада прави профилактика на казана. Уверявам ви, че няма нищо страшно. И друг път се е случвало без… видими последствия.
Драконът се разтрепери и млъкна. Възцарилата се тишина даде най-сетне възможност на Церберина да се окопити. Тя беше направила знаменателно откритие. Значи и прословутият асенизатор можеше да се повреди! Този интригуващ детайл от забуленото в сакрална тайнственост рециклиране я вдъхнови. И тъй като дори от краткото общуване с лъвицата тя се бе убедила в неизчерпаемата й духовна сила, както подобава на отговорен водач на делегация, Церберина тутакси се постара да върне доброто настроение на цялата компания:
— Майсторе, играете ли рум? И без това трябва да чакаме толкова време приятелката ми да се върне. Защо да не поиграем на карти? Който загуби, ще почерпи нещо загряващо. Честно казано, тук ми се струва малко усойно. Само ще ви помоля да внимавате с Трифон Страшни, че много шмекерува!
Въпреки усилията на Церберина обаче играта протече вяло. Майстора току се оглеждаше нервно, сякаш не бе съвсем сигурен, че лъвицата ще се върне, а Трифон Страшни се бе вглъбил в себе си. Благодарение на доразвинтената си от сателитните телевизионни програми фантазия драконът с най-големи подробности си представяше как гадният казан смуква холографното му его и забравя да го изплюе по технически причини.
Естествено, загуби драконът, който май накрая беше насъбрал почти всичките 108 карти. За компенсация влюбената митничарка, превъзбудена от мрачната обстановка в Цеха за рециклиране на герои, бурно изрази любовта си, като мигом го облада без капчица свян. Докато аурите на по-младите и невъздържани членове на делегацията танцуваха във вихрен танц около казана, Майстора използва суматохата, примъкна се до аквариума и за всеки случай помоли изоставената Златна рибка по-бързо да върне лъвицата.