Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Накрая с нектар от реквизита за освежаване на мъчителите в подземието все пак почерпи той и поизнервените и изтощени участници в драматичните събития се умълчаха.
— Ей, вие май сте си устроили пикник край пътя, докато ме чакате, а? — сепна ги по едно време весел глас и Ана-Мария току цъфна пред тях отникъде. — Леле-мале, отдавна не бях преживявала такова нещо! Че да си имаш работа с казана е по-вълнуващо от Колелото на ужасите. На Земята човек може да направи луди пари от този асенизатор в някой лунапарк. Майсторе, как смятате? Дали вашият казан ще работи и там? В демонстративния режим, разбира се.
— Съмнявам се — малко нервно й отвърна той. — Предполагам, че ще имате проблеми със захранването.
Докато Церберина бурно изразяваше радостта си от щастливото избавление на своята приятелка, Майстора внимателно огледа огнената аура на лъвицата и изглежда остана доволен, защото тонът му поомекна:
— И, позволете, да ви поздравя за храбростта, проявена в извънредните обстоятелства, уважаема госпожо. Защото някои ваши приятели май си глътнаха езика. От десетина минути и дума не са обелили.
— Кой? Аз ли? Мен ли имате предвид? — отприщи се драконът, отърсил се най-сетне от лепкавата власт на собственото си въображение и любовната страст на Церберина. — На мене такива работи са ми минали през главата в Чечня, че някакъв си скапан казан ли ще ме уплаши!
— Чакай малко, Трифончо! Не го вземай толкова навътре. Майстора искаше да каже, че като истински приятел твърде много си се тревожил за мен, за което искрено ти благодаря! Ама успокой се вече. Ето ме на, тук съм и всичко свърши благополучно.
— Виж какво… — понечи да защити накърненото си достойнство драконът, но Церберина отново го приласка и той най-сетне миряса.
Майстора вежливо се поклони на лъвицата.
— Съжалявам за неудобствата, които ви причиних, мила госпожо, но запленен от вашето обаяние съвсем забравих за профилактиката…
— Кх, кхм — изкашля се някой откъм тежката дъбова врата и после любезен глас, в който се прокрадна ирония, добави: — Майсторе, не е ли време вече да покажете на уважаемите гости Лоното на живота? И внимавайте да не се подхлъзнете, като идвате насам…
Всеки по своему последва съвета на Маргарита — кой гузно, кой с прекалено усърдие, но така или иначе без други произшествия всички успяха да се измъкнат от Цеха за рециклиране на герои. Само лъвицата подозрително се огледа, когато тежката врата морно изскърца зад тях, защото й се стори, че казанът разочаровано въздъхна.
9. Приказка за Тройката
Едва сега, докато си играеше да човърка мислено оракула, Хък осъзна какво му липсва в Библиотеката. Душата му направо гладуваше за вълшебния мирис на гореща китайска храна, жадуваше за лекуващия всяка мъка и терзание шум на прибоя в подножието на дома му, копнееше за галещите кожата утринни лъчи на слънцето, бленуваше за нежния полъх на черноморския бриз и напразно си мечтаеше за спокойствието в тропическата джунгла на Фату Хива, огласяно единствено от кресчендото на безбройните й пернати обитатели. Изчадието на Селдън побърза да го вкара в пътя.
Машината (истерично): Име?
Хък: Както вече добре ви е известно, скъпа приятелко, имам честта да се именувам Хък Хогбен.
Машината (обречено): Лъже. И има наглостта да ме нарича „скъпа приятелко“! При мен се водят цяла сюрия Хогбеновци, но такъв няма. Писна ми от него вече. Няма нито такъв човек, нито такъв герой! Това е!
Хък: А аз що за птица съм тогава?
Машината (гневно): Мошеник, който си крие истинското име, за да ме обърква!
— Браво! — радостно възкликна Фауст и дори си позволи да изръкопляска пред началството. — Напълно съм съгласен. Този тип не само е мошеник, но и контрабандист, а има наглостта се представя за философ. Затова предлагам да го осъдим по бързата процедура и да го изпратим за рециклиране!
Машината (тъжно): Правилникът не разрешава да се рециклира неидентифициран обект.
— Аз от малък съм научен да уважавам правилата и институциите, господа, — любезно възропта Хък, — но моля да не ме обиждате. Макар и да примигвам от време на време, аз не съм някакъв си НЛО.
— Препочтени колега, като гледам накъде отива работата, ми се струва, че пак нищо няма да излезе? — плахо се обърна Павел Иванович Чичиков към младия Селдън. — Какво ще кажете, прелюбезни? Да вземем да прескочим този пуст въпрос, а?
Машината привидно доста напомняше на ония черни сандъци, в които наскоро бяха напъхали програмата Дийп Блу, за да победи световния шампион по шах Каспаров. И въпреки че оракулът на Селдън имаше няколко секции повече, той вече за трети път блокираше още на първия въпрос от анкетата и всички присъстващи с изключение на Хък доста се бяха изнервили. Хък обаче искрено се забавляваше. Той бързо прецени, че оракулът е само опитен образец.