Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Светица, която ме накара да изпитвам ужас от добротата и милосърдието! Тя изигра ролята на психоаналитик, обаче наопаки: усилваше всичките ми неврози! Впрочем и за това благодаря, защото докато човек отстоява своята различност, пълната си противоположност и необремененост от разните добри чувства и намерения, точно тогава успява.
- В кое успява, Ортанс?
- Да върви напред, не губи време, освобождава се, властва, прави каквото пожелае, печели много пари. Като мадмоазел Шанел, нали ти казвам. Едва когато успея, ще мога да си позволя да бъда човечна. Това ще ми бъде един вид хоби, приятно занимание.
- Ще бъде прекалено късно. Ще останеш сама, без приятели.
- Лесно ти е на теб да говориш така. Роден си с цял комплект златни лъжички в устата. Аз обаче трябва да бачкам, да се потя, да се изкривя от бачкане...
- Нямаш много мазоли по ръцете, като те гледам!
- Мазолите при мен са в душата.
- Тоест имаш душа? Приятно ми е да го науча.
Тя млъкна, дълбоко обидена. Разбира се, че имам душа. Просто не я размахвам, не парадирам с нея. Когато Зое й се бе обадила да й съобщи, че са получили картичка от баща им, сърцето й се сви. И когато с треперлив гласец я бе попитала: следващия път при идването ми в Лондон ще може ли да остана да спя при теб, тя бе казала: да, Зое, да. Ето ти доказателство, че има душа, нали?
Емоциите са чиста загуба на време. Човек не се научава на нищо, плачейки. Днес по телевизията всички плачат за нищо, за дреболии. Отвратително ми е. Ето така отглеждаме цели поколения, които непрекъснато искат да им се помага, безработни, озлобени. Цяла държава като Франция, където всеки хленчи, оплаква се и се преструва на жертва. Тя не понасяше жертвите. С Гари можеше да си говори. Нямаше нужда да се преструва, да се прави на филиал на Червения кръст. Той рядко беше съгласен с нея, но я слушаше и отговаряше.
Тя огледа хола. Идеален ред, приятен мирис на чисто, Гари можеше да влезе, без да се подхлъзне на някоя прашка или на остатъци от гуакамоле.
Погледна се в огледалото: тя също изглеждаше идеално.
Протегна дългите си крака, огледа ги и доволна хвана последния брой на „Харпърс Базар“. „Сто идеи за красота от звездите, професионалните козметички и приятелките“. Попрехвърли го, установи, че няма какво ново да научи, и мина към следващата статия: дънки, да, но какви? Прозявка. Колко стотин пъти беше чела подобни текстове. Модните редакторки заслужаваха дърпане на уши. Един ден ще й се примолват за интервю. Един ден ще създаде своя марка. Миналата неделя на битака в Камдън Маркет си беше купила дънки „Карл Лагерфелд“. Находка, за която продавачът твърдеше, че били истински. Почти нови, похвали ги той, любимият модел на Линда Еванджелиста. Отсега нататък ще е моят любим модел! - възкликна тя, въодушевена от двойно по-ниската цена. Запазй си рекламата за недорасляците, на мен не ми е притрябвала! Разбира се, ще се наложи да ги натъкмя по мой вкус, да ги превърна в акцент: щеше да ги носи с дебели плетени три четвърти чорапи отгоре, с вталено сако, с дълъг вълнен шал, небрежно вързан и пуснат свободно.
В този момент Агата се появи на вратата на стаята си, надигна бутилка ликьор „Мари Бризар“ и отпи направо от нея. Вървеше като сомнамбул, оригна се, тръшна се на канапето, затърси с поглед дрехите си, разтърка очи и удари още една яка глътка, за да се разсъни. Не си беше направила труда да си почисти грима и тушът за мигли бе потекъл по безкръвните й страни.
- Ау! Каква чистота! Да не си минала целия апартамент с паро-чистачка?
- Предпочитам да не задълбаваме по въпроса, защото има опасност да те размажа.
- А може ли да разбера къде са ми нещата?
- За купчината парцали на пода ли става дума?
Гладуващата бледолика кимна.
- В чувала за смет. Навън на площадката. При фасовете, боклуците от мокета и остатъците от пица.
Гладуващата се разкрещя:
- Това ли направи, наистина ли?
- И ще продължавам, докато не се научиш на ред.
- Любимите ми дънки! Дизайнерски, за двеста трийсет и пет лири!
- И откъде имаш толкова пари, анемична тъпачко?
- Забранявам ти да ми говориш така!
- Казвам каквото мисля и дори се въздържам. Въртят ми се много по-оскърбителни епитети, но не ги изричам, защото съм възпитана.
- Ще си платиш! Ще доведа Карлос и той ще ти разкаже играта!
- Мургавият ти обожател? Извинявай, но той ми стига до брадичката, при положение че се покатери на стола!
- Хили се, хили се... Няма да се хилиш толкова, когато ти откъсне зърната на циците с клещи!
- Боже, колко се уплаших! Треперя от страх!
Агата се заклатушка към входната врата, за да си прибере дънките. Гари стоеше на площадката и тъкмо щеше да позвъни. Влезе, направи няколко крачки, взе списанието „Харпърс Базар“ и го мушна в джоба си.