Бебето е мое

— Не съвсем.

При звука на този провлачен южняшки говор, разнесъл се точно зад нея, по гърба й полазиха тръпки, все едно някой бе стъпил на гроба й. Обърна се и погледна право в светлосивите очи на Бомбардировача.

Откъде беше изникнал? Последния път, когато го видя, две блондинки го сваляха на бара. Какво правеше тук?

— Не им намери проститутка, нали така, Джоди?

Тя прокара език по устните си.

— Не знам за какво говориш.

— Аз пък мисля, че знаеш. — Дългите му пръсти се сключиха около ръката й и я накараха да подскочи. — Ако ни извините, двамата с Джоди ще излезем да си поприказваме навън.

— Ти си луд! Навън е кучи студ.

— Няма да се бавим.

И без да й даде възможност да възрази, той я дръпна към задната врата.

През целия ден по радиото четяха предупреждения, че тази нощ температурите ще паднат доста под нулата, и когато излязоха в малката уличка, от дъха им във въздуха се появиха бели облачета. Кал най-сетне щеше да получи отговор на въпросите си.

Загадките открай време го изнервяха, както на футболното игрище, така и в живота. От опит знаеше, че една енигма обикновено означава, че някой се готви за изненадващ ход, а Бонър не обичаше изненадите.

Знаеше, че би могъл да притисне момчетата за някои отговори, но не искаше те да заподозрат колко време бе прекарал в мисли за Роузбъд. Докато не чу разговора на Джоди с Джуниър, и през ум не му беше минало да опита с нея.

Колкото и да се мъчеше, така и не успяваше да затвори страницата с Роузбъд. Улавяше се, че се тревожи за нея в най-неочаквани моменти. Кой би могъл да знае в колко хотелски стаи беше попаднала напоследък с фантасмагорията си за ДСН и духовни наставници? Като нищо вече можеше да се е прехвърлила на играчите от „Беърс“ и без сам да го иска, той се чудеше за кого ли от тях отказваше да се съблече сега.

— Коя е тя, Джоди?

Мацето бе облечена в униформата си на хостеса — впита блузка с дълбоко деколте и къса пола с райета на зебра — и зъбите й бяха започнали да тракат.

— Проститутка, на която попаднах случайно.

Част от ума му прошепна, че може би е най-добре да се откаже, да спре дотук. Откъде да е сигурен, че не навлиза в неща, които е по-добре да не узнава? Ала едно от качествата, които го правеха толкова добър куотърбек, беше умението му да надушва опасностите и по някаква причина, която не разбираше, косъмчетата на тила му бяха започнали да настръхват.

— Лъжеш ме, Джоди, а аз не обичам да ме мамят.

Пусна ръката й, но едновременно с това се приближи на няколко сантиметра от нея, приклещвайки я между себе си и тухлената стена.

Момичето извърна очи.

— Тя е просто някой, когото срещнах, ясно?

— Искам име.

— Не мога… Виж, не мога да го направя. Обещах.

— Не е трябвало.