Сага за Австралия

Написах и дописка в защита на генерал Бенедикт Арнолд20, който според мен е извършил предателство не заради друго, а защото му е дотегнало от тази ужасно мудна война. По мое мнение на него и на другите му събратя военачалници просто им е писнало да търпят и да чакат. Удобствата и пенсиите, на които се радват английските командващи, сигурно са твърде примамливи за мнозина американски нисши офицери. Да не говорим пък колко привлекателен е професионализмът на англичаните. Сигурно е ужасно един умен, кадърен пълководец да гледа как одрипавелите му войници ходят боси и голи и са готови да се вдигнат на бунт, понеже не им плащат, а също как, защото са независими по дух, хич и не се плашат да не изпълняват заповедите му и да го пращат по дяволите.

Заложил съм сто лири стерлинги при залог десет към едно, че бунтовниците ще победят. Което ще рече, че в крайна сметка ще забогатея с хиляда лири стерлинги. Божичко, Ричард, само как се влачи тая война, да ти скъса нервите! Парламентът и кралят съсипват Англия.“