Отвъд реката, сред дърветата
- Автор: Хемингуэй Эрнест Миллер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Сербезова
- Жанр: История
Электронная книга - «Отвъд реката, сред дърветата». Краткое содержание книги:
— Когато работя, не съм самотен. Прекалено усилено ми се налага да мисля, за да ми остане време да бъда самотен.
— Но сега не работиш.
— Не. Само подготвям най-добрия начин, по който да бъда победен.
— Ще ти ги дам въпреки всичко. Сигурна съм, че мама ще разбере. А освен това няма защо да й казвам веднага. Тя не проверява моите неща. Сигурна съм, че и прислужницата ми няма никога да й каже.
— Мисля, че не трябва да ги вземам.
— Трябва, моля те, за да ми доставиш удоволствие.
— Не съм сигурен, че е почтено.
— Това е, както да не си сигурен, че си девствен. Всичко, което правиш, за да доставиш удоволствие на човека, когото обичаш, е в най-висша степен почтено.
— Добре. Ще ги взема, пък каквото ще да става.
— Кажи сега „благодаря“ — подкани го момичето и ги пусна в джоба му бързо и ловко, както би направил крадец на скъпоценни камъни. — Взех ги със себе си, защото мислех за това и решавах през цялата седмица.
— Смятах, че си мислила за ръката ми.
— Недей да се цупиш, Ричард. Ти никога не трябва да бъдеш глупав. Нали ги докосваш с ръката си? Не се ли сети за това?
— Не, и бях глупав. Какво би искала от витрината?
— Този малък негър с абаносовото лице и тюрбана от диамантчета с малък рубин на върха. Ще си го слагам като брошка. Преди хората в този град са ги носели много, а лицата им били лицата на техните доверени слуги. От дълго време го желая, но исках ти да ми го подариш.
— Ще ти го изпратя утре сутринта.
— Не. Дай ми го, когато обядваме, преди заминаването.
— Добре — каза полковникът.
— А сега трябва да вървим, защото в противен случай ще закъснеем за вечерята.
Тръгнаха, хванати под ръка, и вятърът ги блъскаше, докато преминаваха по първия мост.
Изведнъж полковникът почувствува остра болка и си каза: Да върви по дяволите!
— Ричард, сложи си ръката в джоба, за да ми доставиш удоволствие и да ги докоснеш.
Полковникът си сложи ръката в джоба.
— Прекрасни са — каза той.
Глава единадесета
Влязоха, идвайки от вятъра и студа, през главния вход на хотел „Грити палас“ в светлината и топлината на фоайето.
— Добър вечер, графиньо — каза портиерът. — Добър вечер, господин полковник. Сигурно е студено навън.
— Да, студено е — отговори полковникът и не добави нито една от грубите и неприлични фрази за студа или за силата на вятъра, с които щеше да си послужи, за тяхно взаимно удоволствие, ако говореха насаме с портиера.
Когато влязоха в дългия коридор, който водеше към голямото стълбище и асансьора, а вдясно беше входът за бара, изходът към Канале Гранде и входът за трапезарията, Gran Maestro излезе от бара.
Беше облечен в дълго бяло официално сако, усмихна им се и поздрави:
— Добър вечер, графиньо. Добър вечер, господин полковник.
— Gran Maestro! — възкликна полковникът.
Gran Maestro се усмихна и все още покланяйки се, каза:
— Вечеряме в бара, в най-отдалечения му край. Сега, през зимата, тук няма хора и трапезарията е прекалено голяма. Запазих ви вашата маса. Имаме много хубав омар, ако бихте искали да започнете с него.
— А пресен ли е?
— Видях сутринта как го донесоха в кошница от пазара. Беше жив, тъмнозелен и съвършено недружелюбен.
— Би ли искала, дъще, да започнеш вечерята с омар?
Полковникът осъзна коя дума беше употребил, както и Gran Maestro, и момичето. Но за всеки един тя имаше различен смисъл.
— Исках да го запазя за вас, в случай че дойдат pescecani. Сега те играят комар в Лидо. Не се опитвам да ви го пробутам.
— С удоволствие бих хапнала омар — каза момичето. — Студен, с майонеза. Майонезата да бъде гъста. — Тя каза това на италиански после попита сериозно полковника: — Не е ли прекалено скъп?
— Ay hija mia53 — каза полковникът.
— Бръкни в десния си джоб.
— Ще се погрижа да не е прекалено скъп — каза Gran Maestro. — Или ще го купя. Съвсем спокойно мога да го получа срещу седмичната си заплата.
— Продаден на ТРЪСТ54 — каза полковникът; това беше кодовото название на отряда със специално предназначение, окупирал Триест. — Той ми струва само една дневна заплата.
— Сложи си ръката в десния джоб и се почувствувай много богат — каза момичето.
Gran Maestro, разбрал, че това е някаква шега между тях, се беше отдалечил безшумно. Той се радваше за момичето, което уважаваше и обожаваше, радваше се и за своя полковник.
53
Ах, дъще моя! (исп.). — Б.пр.
54
Игра на думи. „Тръст“ означава „доверие“. — Б.пр.