Пантерата

Кейт се върна и седна на мястото си. Бък продължи оттам, докъдето бяхме стигнали:

— Единственото абсолютно изискване към облеклото в Йемен е то да е скромно. Така че за мъжете късите панталони и ризите с къси ръкави са неприемливи. Жените могат да показват единствено очите си, ръцете и стъпалата. Всичко друго — с усмивка каза Бък — се оставя на въображението. — Хвърли поглед към мен, сякаш очакваше добра шега, но аз само кимнах сериозно.

Бък имаше добри новини за голата кожа.

— Както господин Кори вероятно знае, около Аден има няколко курорта, в които част от плажа е отделена за западняци, така че да могат да носят скромни бански костюми. — И лоши новини: — Но тези плажове понякога се посещават от фундаменталисти, които устройват сцени.

Така си е. Спомних си как играех волейбол с морските пехотинци на плажа зад „Шератон“ в Аден. Бяхме по шорти и тениски. На плажа нямаше жени, освен няколко колежки от ФБР, които носеха подобно облекло. Това като че ли не представляваше проблем, но най-вече защото имахме и неколцина напълно облечени и тежковъоръжени морски пехотинци в двата края на плажа. Спомних си и че се чувствах гол и уязвим без пистолет на кръста, макар че оръжията ни винаги бяха подръка. Освен това не биваше да плуваме, защото това ни правеше идеални мишени. Иначе казано, между терористи и фундаменталисти човек не може да се забавлява особено на плажа.

Бък мина от външния вид към вътрешната същност:

— Йеменците са войнствен народ и най-много ценят храбростта — повече от другите добродетели като гостоприемство и честност.

Всъщност личният ми опит показваше, че честността е много назад в списъка с добродетели, а лъжата е издигната ако не в добродетел, то поне до нивото на изкуство. Йеменците обаче наистина са храбри и мога да приема това и да го уважавам. Всъщност трябваше да го имам предвид при срещата ми с Пантерата.

— И обратно, на страхливостта се гледа с изключително презрение — продължи Бък. — Например видът на въоръжени непознати на ъгъла ви обезпокоява — но не бива да показвате страх. Ако го направите, това ще е покана за агресивна реакция от тяхна страна.

— Иначе казано, не обичат женчовците — казах аз.

— Точно така. Погледнете човека в очите и кажете: „Ас-салаам алейкум!“, което ще рече „Мир вам“. Той ще отговори: „Уа алейкум ас-салаам“, или „И на вас“.

— Ясно. А как се казва: „Да го духаш, скапаняк“?

— Жените могат да изглеждат боязливи, без да предизвикат презрение — продължи Бък. — Освен това жените никога не бива да поглеждат мъж в очите и да говорят. Трябва да свеждат глави и да минават бързо покрай мъжете.

— Чатна ли? — попитах Кейт.

Тя нямаше отговор. Явно г-ца Мейфийлд имаше известни проблеми с проумяването на това. Не се притесних. Щеше да се справи чудесно, когато се озове на място. Лесно се адаптира.

— Гостоприемството — каза Бък — е изключително важно за йеменците и трябва да бъде прието, когато се предлага. Дори ако почукате на нечия врата, за да ви упътят, домакинът трябва да ви предложи нещо за пиене или ядене и вие сте длъжни да приемете. Внимавайте да не оскърбите човек, който ви предлага нещо.