Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— И ти не можа да спиш нали? — чу се глас, идващ от дъното на хангара. Беше Габриела.
— Хей, здрасти! — поздрави Алекс, който за момент се откъсна от мислите си. — Да, реших да дойда по-рано. Направо нямам търпение.
— Аз също. Виж ги колко са красиви! — Хигрусите стояха подредени един до друг в две редици. Видът им будеше чувство на свобода, сила и агресия. От всичко, което бяха виждали, единствено Ягуар 7 изглеждаха по-великолепно.
— В крайна сметка за това дойдохме тук, за да станем бойни пилоти… — промълви Габриела.
— Как се реши на това? — попита неочаквано Алекс. Той мечтаеше от малък да стане боен пилот, но не беше разпитвал никого от приятелите си за техните мотиви.
— Не беше лесно — отговори Габриела, двамата вече стояха един до друг пред кораба на Алекс. — Родителите ми са юристи. Винаги съм била много самостоятелна и те ми имаха доверие, но направо се побъркаха като разбраха, че ще постъпвам във флота. Направиха всичко възможно да ме разубедят.
— Но ти все пак беше твърда в решението си?
— О, да! Беше ми мечта още от малка. Бях чела и гледала всичко за космическите асове по време на войната с аркусианците. Естествено, любимият ми герой беше твоят баща — Юлиян Стаматов — тук и двамата се засмяха. Габриела продължи:
— В учебниците по история, както и в повечето научнопопулярни филми, се спират предимно на кариерата му като висш офицер, когато е командвал големи флотилии от кораби и е разбил аркусианците на Гразър. Но аз лично винаги съм се интересувала много повече от ранната му кариера, като боен пилот.
— Така е, и на мен това ми е било по-интересно, но материали се намират много по-трудно — съгласи се Алекс.
— Материали ли?! — тук Габриела изглеждаше искрено изненадана. — Та той ти е баща, не ти ли е разказвал историите си?
Алекс направи тъжна усмивка:
— През по-голямата част от живота си не прекарвахме много време заедно. Аз живях с майка ми на планетата Сара, а после на Сердика, докато той продължаваше да е отдаден на флота. Истината е, че в момента се намирам най-близо до него откакто се помня.
— Това звучи тъжно — заключи Габриела.
— Е, не се оплаквам, никой няма перфектни родители.
— Любимата ми история за твоя баща е битката при Хейлоновата мъглявина. Тогава той е успял да унищожи дванадесет аркусиански изтребителя с общо дванадесетте си самонасочващи се ракети. След това, вместо да се върне да презареди, е продължил да се бие, използвайки само плазменото си оръдие. Чрез близък бой е унищожил още пет аркусиански бойци преди корабът му да бъде уцелен в левия двигател. Останал само с един двигател, младият лейтенант Стаматов продължил битката и преди аркусианците да отстъпят, той успял да свали още трима. Когато най-сетне кацнал на докинг-станцията на кръстосвача „Фредерик“, останалите не могли да повярват как е успял да се завърне изобщо. Изтребителят му бил надупчен буквално като швейцарско сирене от аркусианските плазмени оръдия.
— Не бях чувал за тази история — озадачи се Алекс.
— И на мен ми беше трудно да я издиря.
В този момент разговорът им се прекъсна от глъчката навлизащи в хангара кадети. Беше станало време за упражнението. Алекс успя да види Джери и му махна за поздрав, но приятеля му се направи, че не го вижда. Алекс веднага се сети, че е заради Габриела. Джери се паникьосваше в нейно присъствие, защото се страхуваше да не направи лошо впечатление на момичето, в което беше влюбен. За това предпочиташе да не прави никакво впечатление и изобщо стоеше на страна, чакайки да настъпи подходящия момент.
Кадетите започнаха трескаво да разглеждат изтребителите, на които скоро щяха да полетят. През последната седмица бяха прекарали много време в ускорителния тренажор, така че да свикнат с огромното G-натоварване2 по време на маневрите с истинските космически кораби. Повечето от тях, включително и Алекс, бяха правили подобни упражнения още в училище, така че това не представляваше нищо ново за тях. В един момент се появи и командир Кърт, и всички кадети застанаха мирно — всеки до изтребителя, носещ неговото име. Командирът леко се усмихна при вида на ентусиазираните младежи.
2
ускорение — б.а.