Бьорнстад

– Ами… мислех си, че можем да... излезем.

Закариас го поглежда така, сякаш приятелят му е предложил взаимно да си наливат отрова в ушите.

– Къде да излезем?

– Ами... навън. Хората... излизат. Така правят.

– Имаш предвид, че Мая така прави?

– Имам предвид ХОРАТА!

Закариас се изправя на кънките си и започва да танцува и да пее:

– Мая и Амат ходили във фермааа и Амат опръскал я със спермааа...

Амат удря силно една шайба, която се блъска с трясък в мантинелата до Закариас. Въпреки това обаче не успява да се сдържи и се засмива.

Давид стои с Бенгт в коридора пред съблекалнята.

– Това е грешка! – настоява Бенгт.

– Колкото и невероятно да звучи, чух те още първите дванайсет пъти. Сега върви да подготвиш юношите за тренировка – отвръща Давид студено.

Бенгт се отдалечава с тежка стъпка. Давид масажира слепоочията си. Бенгт не е безполезен асистент-треньор, Давид понася крясъците и ругатните му, защото те са част от културата в съблекалнята, пък и, за Бога, една част от момчетата в отбора има нужда от тиранин по време на тренировките, за да успее изобщо да си облече правилно екипировката. Но понякога Давид се замисля как ли би вървяла работата с младежите, ако я поеме Бенгт. Та той разбира от хокей горе-долу колкото средностатистическия кибик по трибуните. Ако Давид излезе на улицата и хвърли камък в произволна посока, със сигурност би уцелил нещо, което, стига да има пулс, ще знае не по-малко от тях.

Амат и Закариас се задават, смеейки се, по коридора, но млъкват, веднага щом виждат Давид. Долепят се до стената, за да не стоят на пътя му. Давид вдига ръка и Амат подскача стреснато.

– Амат, нали?

Момчето кима.

– Ние... просто събираме шайбите... само се шегувахме... таковата, знам, че Зак имитираше Бенгт, но беше само на шега...

Давид го гледа неразбиращо. Амат преглъща.

– Или, така де, ако не си ни видял... не беше... нищо.

Давид се усмихва.

– Виждал съм те на трибуните по време на тренировките. Присъствал си на повече занятия, отколкото някои от юношите.

Амат кима смутено.

– Аз... съжалявам... просто опитвам да се уча.

– Това е добре. Знам, че изучаваш играта на Кевин, той е добър модел за подражание. Обърни внимание как винаги следи кънките на защитниците, когато остане в положение един на един: веднага щом противникът наклони кънки и отмести центъра на тежестта си, Кевин бутва шайбата и стреля.

Амат кима онемял. Давид го гледа право в очите, момчето не е свикнало възрастните да правят така.

– За всеки е ясно, че си бърз, но трябва да тренираш ударите си. Упражнявай се да изчакваш вратарят да се отмести встрани. Тогава трябва да стреляш в движение в обратната посока. Мислиш ли, че ще можеш да се научиш на това?