Бьорнстад
- Автор: Бакман Фредрик
- Серия: Бьорнстад #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-2336-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:
– Опитвам се да РАБОТЯ! – прекъсва я Мира.
Колежката я поглежда със сензационно недоумение.
– Какво? Това е обективно наблюдение. Особено компетентна съм по въпроса с маркерите, но щом искаш, можеш да си седиш на коня и да гледаш отвисоко, все едно си морално безупречна само защото мъжът ти е в кома!
– Още си пияна, а? – усмихва се Мира.
– Петер обича ли такива неща? Маркери?
– НЕ!
Колежката веднага се извинява объркано.
– Извинявай, темата чувствителна ли е? Карали ли сте се по тоя повод?
Мира я изпъжда от офиса си. Времето ѝ за смях е ограничено. Има си график и сутринта дори се надяваше, че ще може да го спази. После един от шефовете минава през кабинета ѝ и я пита дали има време „да погледне набързо“ един договор, който ѝ отнема час. След това ѝ звъни клиент със спешна поръчка, която ѝ отнема още един час. Обажда се Лео, за да каже, че тренировката му ще започне с половин час по-рано, защото от юношеския отбор са поискали повече време на леда, така че Мира трябва да се прибере по-бързо днес следобед. Обажда се Мая и моли майка си да ѝ купи струни за китарата, като се прибира. Петер ѝ праща съобщение, че довечера ще закъснее. Шефът влиза отново и пита Мира дали има време за „бърза среща“. Няма. Въпреки това отива.
Опитва се да бъде the right kind of guy. Макар да е невъзможно едновременно с това да бъде the right kind of майка.
Мая си спомня запознанството си с Ана до най-малката подробност. Стиснаха си ръцете преди още да са видели лицата си. Мая бе на шест и караше кънки сама на езерото. Естествено, родителите ѝ не ѝ бяха разрешили, но те бяха на работа, а бавачката бе заспала на стола, така че Мая взе кънките и се изниза навън. Може би нарочно търсеше рисковете, може би разчиташе, че ръката на някой възрастен ще се протегне да я спаси, преди да се е случило нещо лошо, или може би просто бе като почти всички деца: родена за приключения. Свечери се по-бързо, отколкото бе очаквала. Не забеляза промяната в цвета на леда, а когато той се спука под краката ѝ, водата я парализира толкова бързо, че Мая дори не успя да се изплаши. Нямаше никакви шансове: шестгодишна, без шипове или щеки за лед, и с толкова премръзнали ръце, че едвам успяваше да се задържи на повърхността. На практика вече беше мъртва. Кой каквото ще да казва за Бьорнстад, но той може да ти вземе дъха. Само за секунда.
Видя ръката много преди да види самата Ана. Мая никога няма да проумее как едно шестгодишно момиче успя да издърпа друго момиче на нейните години и килограми, при това с подгизнали дрехи, но Ана бе такава. Невъзможно е да разделиш две момичета след такова преживяване. Ана, детето на природата, което ходеше на лов и риболов, но не разбираше много-много другите хора, стана най-добра приятелка на Мая, която бе нейна пълна противоположност.
Първия път, когато отиде на гости на Ана и чу родителите ѝ да се карат, Мая разбра, че приятелката ѝ може и да познава езерото, но това не означава, че не може да пропадне под леда по друг начин, вътре в себе си. Оттогава Ана спи по-често при Мая, отколкото в собствения си дом. Измислиха тайното си ръкостискане, за да си напомнят, че винаги ще бъдат „sisters before misters[19]!“. Ана повтаряше фразата като мантра още преди да е разбрала какво означава. Във всеки удобен момент разправяше как ще ходят на риба или на лов или ще се катерят по дърветата. Това докарваше Мая до лудост, тъй като тя предпочиташе да си седи вкъщи до радиатора и да свири на китара. Но, Боже, колко обичаше приятелката си!
Ана бе като торнадо. Стоъгълно кубче в малко общество, където всички трябваше да влязат в кръгли формички. Бяха на десет, когато Ана я научи да стреля с пушка. Мая си спомня, че таткото на Ана винаги криеше резервния ключ за шкафа с оръжията в кутия, която се намираше най-отгоре на един рафт в дъното на вмирисаното на мухъл мазе. Освен ключове и бутилки алкохол, в кутията имаше и порно списания. Когато ги видя за пръв път, Мая ги зяпна шокирано, а Ана просто сви рамене: „Татко не разбира от интернет“. Стреляха в гората, докато не им свършиха патроните. Тогава Ана, която винаги си носеше нож, издялка мечове и двете се фехтуваха до смрачаване.
Сега Мая гледа след приятелката си в коридора, вижда я как сваля стеснително ръцете си и дори не смее да извика „OUT“, защото си мечтае единствено да бъде колкото се може по-нормална. Мая мрази тийн годините, мрази шкурката, мрази кръглите формички. Липсва ѝ Ана. Липсва ѝ момичето, с което си играеха на рицари в гората.
Хората стават такива, каквито слушат, че са. А Ана вечно слуша, че нещо не ѝ е наред.
Бени е потънал толкова дълбоко във възглавницата на стола в кабинета на директора, че по-голямата част от тялото му се намира на пода. Всичко това е театрално представление, директорът трябва да му се развика за това, че е закъснявал толкова много през този срок, но всъщност просто му се иска да поговорят за хокей. Като всички останали. Да го изключат или да го накажат дисциплинарно, е просто немислимо.
19
Букв. „сестрите преди господата“ (англ.). Значението на фразата е, че отношенията между приятелките са по-важни от отношенията им с мъжете. – Б. пр.