Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Тя отправи изпълнени с копнеж очи към лимоновата горичка.

— Но много ми се иска!

— Ама че работа! – Райли погледна Саша. – Аз лично смятам, че той няма да издържи още дълго.

— А аз мисля, че се сдържа от почтеност. Не иска да се възползва от теб, Аника.

— Да се възползва от мен? Ако не исках да го целуна, щях да кажа „не”.

— За хората… от сушата нещата невинаги са черно-бели – обясни й Саша. – Няма нужда да си гадател, за да видиш, че той много би искал да те целуне.

— Наистина ли мислиш така? – Очите на Аника заискриха като напитката, когато погледна към Райли. – А ти?

— Хващам се на бас, че е така!

Аника се засмя и потърка длани.

— Толкова съм щастлива, че поговорих с вас! Това ми дава надежда.

— Значи не можеш да го помолиш да те целуне? – по­пита Райли.

— Не. Мога само след първия път. След като той ме е избрал.

— А можеш ли да го помолиш да не те целува?

Аника понечи да отговори, намръщи се леко.

— Това е различно. То е… разговор и търсене на отгово­ри. Никой не ми е казвал, че не е разрешено да питам мъж от сушата защо не иска. Само да не го моля да го направи.

Като се засмя отново, тя улови Райли за ръцете.

— Толкова си умна!

— Голям мозък и известен опит с мъжете.

— Веднага ще отида да го попитам!

— По-добре недей. – Саша бързо се пресегна, сложи ръце върху тези на Аника и Райли. – Почакай да останете само двамата. Когато сте сами. Да го попиташ пред мъжете? Ще се почувства неловко.

— О! Ще направя както казваш. Толкова ми помогна!

— Женска солидарност. В замяна ти ще ни разкажеш как е реагирал, след като си го помолила да не го прави.

— Хубаво е, че си поговорихме по женски. Сигурно и мъжете обичат да водят мъжки разговори.

— Този спор вече го спечели. Ето ги, идват.

Райли си помисли, че Саша е права. Нямаше нужда да си гадател, за да видиш, че Сойер си пада по тяхната ру­салка. Слънчевите очила не скриха факта, че погледът му се насочи право към Аника, преди на лицето му да се по­яви приятна усмивка, докато приближаваше по моравата към масата.

— Това изглежда добре.

— Значи имате късмет, че направих цяла кана и донесох достатъчно чаши за всички, преди да разбера, че вие три­мата провеждате „среща на високо равнище” в горичката.

Бран пристъпи зад стола на Саша, зарови пръсти в ко­сата й.

— Направихме някои изчисления за най-добрите пози­ции на светлинната отвара. Първото количество ще е го­тово след залез-слънце.

Той седна до нея, вдигна каната.

— Какво имаме тук?

— Вид ягодова лимонада.

— Аз ще пия бира. – Забелязвайки пламъчето в очите на Саша, Дойл се поколеба. – Или не. Бясна ли си, русокоске?

— Може и да съм била. Може и Райли да е била. Но за ваш късмет Аника ни изтъкна някои черти на мъжкия пол и инстинкта на мъжете да закрилят жените си. Дори кога­то те не са безпомощни. А също, че понякога тези мъже се нуждаят от мъжка компания. Иначе нямаше да сме в тако­ва дружелюбно настроение.