Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Но това е… нечовешко.

— Точно така. – Райли вдигна бирата си към Аника в знак на съгласие. – Затова няма нужда да го спасяваме. Той ще започне да ни преследва, а е умен и има опит. И със сигурност няма да дойде сам.

— Притежава собствен екип от наемници – потвърди Сойер. – Които ще изкормят и бебе, ако им платиш. Съжа­лявам – каза веднага, когато Аника ахна. – Но трябва да знаем срещу какво се изправяме.

— Хубаво, той има наемници. Ние обаче имаме друго. – Накрая Дойл избра да пие бира. – Справихме се с онова, което тя изпрати срещу нас в Корфу. Ще се справим и с това, което ни очаква сега.

— Но… – Саша остави молива си, после отново го взе.

— Трудно е, нали? Убивахме същества, които е създала тя, неестествени неща. А сега говорим за убиване на хора.

— Ще ти се наложи да го преодолееш. Врагът си е враг.

— Дойл е прав. – Бран постави длан върху ръката на Саша. – Нямаме избор. Той знае какво е Райли, какво е Аника. Няма да ги убие, поне в началото, така мисля.

— Ще ни продаде на онзи, който плати най-много. – Гласът на Райли прозвуча остро, тя отпи голяма глътка.

— Същото се отнася и за Дойл. Представи си колко часа можеш да се забавляваш с някой, който не може да умре. Мечтата на садиста.

— Не разбирам – поде Аника, но Сойер се изправи.

— Мракът е призовал мрак и той е отговорил. Дадени са и са приети обещания, подписани с кръв. Онова, в което го е превърнала Нереза, му дава повече, дава и на нея по­вече. Сега той е нейно творение, едновременно човек и звяр. Ловът започва и свършва с човешка кръв. Черната магия изпива, бялата магия гори. Междувременно звезди­те очакват да се съберат и заблестят в ръцете на чистите. Чрез битка и болка, чрез водата и от водата. Кураж, сино­ве и дъщери, змията се готви да атакува. Рискувайте всич­ко за всичко и надвийте врага!

Саша отново седна, пое си дълбоко дъх.

— Леле!

— Това наистина си го биваше! Сега искаш ли нещо по-силно? – попита я Райли.

— Не, чаят беше достатъчно силен.

— Ясновидката ни се произнесе. – Райли надигна бира­та си. – Гответе се за бой, приятели! Бран ще ни направи огън и пак ще подпалим задника на Нереза, както и този на копелето Малмон!

— Тогава предлагам всички да поспим. – Дойл се изпра­ви. – Започваме военна тренировка на разсъмване. Сигурно ще са му нужни няколко дни да събере собствен екип, да дойде тук, да се организира и да ни нападне. Ние тряб­ва да сме готови.

Аника не харесваше новите тренировки. В тях имаше зло­ба, като в огнестрелните оръжия. Трябваше да се удрят един друг и да се повалят на земята. Да се учат как да разсичат и пробождат с нож.

Искаше да каже „не”, както бе сторила с оръжията, да откаже да го прави. Но знаеше, че трябва. Бран не можеше да й измисли вълшебно оръжие, което да замести това.