Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— В къщата на сушата щях да имам кухня като тази, с широки прозорци за слънцето, голяма, лъскава кутия за студени неща и такива красиви чинии.

— И голям килер.

— Голям килер – повтори тя.

— Дълъг широк полуостров с плот за закуска.

— Полуостров е земна маса, оградена от трите страни с вода.

— Отваряла си си ушите! – Той размаха закачливо пръст. – В кухнята това е вид плот. За приготвяне на храна и за сядане. Хората могат да се хранят на него или да си правят компания, докато готвят.

— За да не са самотни. Ти имаш ли такава кухня?

— Аз? Не. Мама има хубава кухня, а баба и дядо? Тяхната е смесица от старомодни неща и практически ново­въведения. Но сега ние създаваме кухнята мечта от нулата.

Мисълта да мечтае с него накара сърцето й да запее.

— Какъв цвят е?

— Кой е любимият ти?

— О, има твърде много, за да избера любим.

— Тогава нека да е зелено, като очите ти. Прибори от неръждаема стомана, печка с шест газови горелки. Може би тъмносиво за шкафовете.

— Твоите очи са сиви. Харесвам сивото.

— С много витрини, открити или остъклени – за краси­вите ти чинии. Голям килер, солидна мивка, широки про­зорци. С южно изложение, за да имаш билки в саксии през зимата. Добро начало – каза той, докато пълнеше една тенджера с вода.

— Може ли да е близо до морето?

— Хей, това е кухня мечта, забрави ли? Можеш да имаш всичко, което пожелаеш.

— Искам да е в къща край морето. И да готвим заедно в нея всяка вечер.

Той вдигна поглед и тяпочувства, че се кани да заго­вори. Но в кухнята влезе Райли.

— Малмон е в Лондон. – Тя взе една чаша, наля си вино. – Моят човек казва, че е видян да влиза и излиза от една къща край Хайд Парк, принадлежала на някакъв богат тип и третата му жена. Атене били виждани от няколко дни. Друго? Икономът на Малмон се е обесил. Полицията е провела разследване – няма съмнение, че става дума за самоубийство.

— Защо икономът? – учуди се Сойер.

— Не мога да кажа, но са липсвали следи от опиати, борба, употреба на сила. Говори се, че Малмон се кани да наеме вила в Капри и събира част от наемниците си.

— Те знаят къде сме. Но докато той е в Лондон и се организира, имаме още малко време.

— Нереза също знае – намеси се Аника. – Със сигурност знае какво прави този Малмон. Може да дойде по-рано.

— Ние ще сме готови – увери я Сойер. – И като стана дума за това, вечерята е почти готова.

— Райли трябва да сложи масата.

— Какво? О, добре.

— Аз правя бру… сета?

— Брускета – поправи я Сойер.

Аника упражни беззвучно правилния изговор, докато Райли вадеше чиниите.

Докато хапваха заедно и правеха планове, Аника хвър­ляше по едно око към небето. Нереза щеше да изпрати тварите си оттам.

По-късно излезе и се загледа в морето. Когато Сойер се присъедини към нея, тя си позволи да се облегне на него.

— Опитай се да поспиш. Наистина мисля, че имаме още няколко дни.

— Защо смяташ така?

— Според мен тя първо ще използва Малмон, да види какво ще направи той, дали ще успее да ни навреди. Пос­ледния път я наранихме и тя няма да го забрави. Провали се, затова ще опита нещо друго. Това друго е участието на Малмон.