Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Оръжие с голям обхват – предположи Райли, получи кимване в отговор. Стана, излезе от беседката, погледна нагоре. – Доста добро прикритие. Ние можем да се скрием в горичката и донякъде в къщата, но един добър снайперист – а той използва добри – ще ни свали като круши.

— Малмон не ни иска мъртви – каза Саша. – Или поне не всички.

— Упойка. – С ръце в джобовете Райли продължи да се оглежда. – Той знае къде сме и че така или иначе не може да убие Дойл. Ще иска мен и Аника живи. За него ние сме по-ценни живи и пленени. Бран, Саша – може би ще е лю­бопитен и ще ги остави живи и неспособни да се отбраня­ват, но Сойер? На Малмон му трябва само компасът. Няма проблем да те застреля в главата.

— Не го казвай – промърмори Аника.

— Съжалявам, но той вече се е опитвал да го убие вед­нъж. Ще се опита отново.

— Само че това няма да му помогне. И да ме убие, пак няма да притежава компаса. Не можеш просто да го вземеш – обясни Сойер. – Трябва да ти е даден. Искам да кажа – да ти е подарен. Иначе просто ще се върне при дядо.

— Хммм. – Райли се върна при масата. – Той знае ли го?

— Би трябвало, но в Мароко много го ядосах, затова изпрати по петите ми наемен убиец. Възможно е да не е проучил достатъчно добре как работи компасът.

— Да, Малмон и неговите гневни изблици. Какъв е пла­нът?

— Трябва да огледаме района, преди Малмон да се по­яви. Имаш ли новини от контакта си? – попита Сойер.

— Не още, но ще получа – увери го Райли.

— Дойл познава терена.

Райли вдигна вежди към Дойл.

— Минали са неколкостотин години. Толкова ли е силна паметта ти?

— Достатъчно силна. И тъй като е такава, по-добре утре да поемем нагоре, вместо към морето. Не можем да наме­рим звездата, ако сме мъртви или пленени.

— Няма спор. А когато се качим горе – което ще е пове­че катерене, отколкото ходене – и разберем къде биха разположили хората си?

— Ще им поставим капани.

Райли вдигна пръст към Сойер.

— Това ми харесва!

— Не можем да използваме светлинните бомби – изтък­на Бран. – Има риск някой турист или местен да задействат някоя и да пострадат.

— Моите гривни няма да ги наранят.

Бран кимна към Аника.

— Точно така. Затова трябва да измисля нещо подобно. Нещо, което ще наранява само злото или някой със зли намерения. Вече имам идеи.

— Тогава довечера си освободен от домашните задъл­жения.

— Аз ще свърша работата на Бран – предложи Аника.

— Благодаря ти. Ще имам нужда от помощта на Саша, затова тя отпада като главен готвач.

— Аз ще я отменя. – Сойер сви рамене. – Не е кой знае какво.

— Да се залавяме за работа тогава.

— Останалите ще потренираме малко в горичката – за­яви Дойл, когато Бран и Саша се изправиха.

— Боях се, че ще го кажеш.