Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Веднага щом мога, сър — отговори Джон Хог учтиво, но в същото време си мислеше: „Ах, ти, мръсна гад, полковник нещастен, на мен много повече от теб ми се иска да сме в небесната синева, но ми трябва достатъчно писта. — В Техеран беше забелязал неприязънта в очите на хората в колата и притеснеността на Макайвър. Но там РВД моментално им разреши излитането, давайки им предимство, все едно че на борда беше самият аятолах Хомейни. — По дяволите, какво ли не правим за доброто на Англия и бутилка бира!“ Усещаше и опипваше снега и хлъзгавия лед по повърхността на пистата с всичките си сетива. Даде още малко газ.
— Вижте! — възкликна вторият пилот.
На около два километра от тях прелиташе хеликоптер.
— Това е 212, нали?
— Да. Но май няма да каца тук — каза Хог. Следеше всичко с очи: на терминала към хората при ролс-ройса се присъедини още една кола; вляво напред блесна светлина; 212 се скри зад един хълм; вдясно летеше ято птици; всички прибори бяха в зелената зона; около ролс-ройса се натрупаха още мъже, на покрива на сградата имаше човек; горивото беше напълно достатъчно. „Снегът не е много дълбок, под него има тънък лед; внимавай за преспата напред; дай малко надясно; радиостанцията е на съответната вълна; вятърът все още ни блъска отзад; на север се натрупват буреносни облаци; дай съвсем мъничко газ на левия двигател!“
Хог коригира занасянето в завоя, но самолетът беше твърде чувствителен по ледената писта.
— Господин полковник, струва ми се, че е по-добре да си седнете на мястото — посъветва го Хог.
— Излитайте възможно най-бързо — отвърна Хашеми и се върна при Армстронг, който се взираше към терминала.
— Какво става там, Робърт? Някакъв проблем? — попита Хашеми.
— Засега няма. Моите поздравления — великолепно се справи с Абдула.
— Дано да ни го предаде.
Сега, след като операцията беше приключила, полковникът усети, че малко му се гади. „Този път бях твърде близко до смъртта — помисли си той. Закопча колана си, после го откопча, извади револвера си от джоба, спусна предпазителя и го прибра в кобура под мишницата си. Пръстите му докоснаха британския паспорт във вътрешния му джоб. — Може и да не ми потрябва в края на краищата. Ще ми е противно да се опозоря по такъв начин.“ Запали цигара.
— Смяташ ли, че ще оживее до събота? Помислих си, че ще колабира.
— Той от години си е такъв вонлив дебелак.
Армстронг усети злобата в тона му. Хашеми Фазир винаги беше нервен, на ръба да избухне, фанатичният му патриотизъм постоянно се преплиташе с презрението му към повечето иранци.
— Ти великолепно се справи с хана — повтори Армстронг и пак погледна през прозореца. Ролс-ройсът, другата кола и хората около тях бяха доста далече и наполовина скрити от снежните преспи, но той видя, че много от тях са въоръжени и неколцина сочат към самолета. „Хайде, за Бога, нека да излетим вече“ — мислеше си той.
— Господин полковник — чу се гласът на Хог по вътрешната разговорна уредба. — Бихте ли дошли при мен?
Хашеми откопча колана си и влезе в кабината.
— Вижте ей там, сър — Хог посочи надясно, встрани от края на пистата, към групичка борове пред гората. — Разчитате, ли сигнала?
Светлинката започна отново да мига.
— Това е SOS.
— Робърт — викна Хашеми. — Гледай напред и вдясно.
И четиримата се напрегнаха. Светлинката отново замига — SOS.
— Няма грешка, сър — каза Хог. — Бих могъл да им, отговоря със светлинен сигнал.
Той посочи мощния прожектор, с който подаваха зелена или червена светлина, в случай че радиостанцията им излезе от строя.
Хашеми викна към салона:
— Робърт, какво смяташ, че е това?
— Явно някой подава SOS!
125 се носеше по пистата към сигнала. Видяха как от дърветата излязоха три фигурки — двама мъже и една жена в чадор. Забелязаха и карабините им.
— Това е клопка — веднага реши Хашеми. — Не се приближавайте повече, завийте!
— Не мога — отвърна Хог. — Нямам достатъчно писта.
Даде още малко газ. Самолетът набираше скорост, движейки се успоредно на следите от приземяването. Видяха, че фигурите размахват карабините си.
Армстронг се провикна:
— По дяволите, хайде да изчезваме оттук По-бързо!
— При първа възможност, сър. Господин полковник, бихте ли си седнали на мястото, защото може да започне много да друса — изрече Хог с безизразен тон, след това изключи и двамата от съзнанието си. — Гордън, наблюдавай внимателно и тези, и терминала.