Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Шеф? Какъв шеф? Кой е този човек? — чу се ханът да казва, но в главата му се развихри буря. „Не е възможно да знаете, абсолютно невъзможно е!“ И през шума на разбушувалото му се сърце видя как устата на полковника се отваря и от нея излизат още неща, от които всичко се сгромолясваше — и най-лошото беше, че планът му отиваше по дяволите. Щом полковникът така открито разправя тайните пред този чужденец и Ахмед, те сигурно се записват някъде на сигурно място, за да бъдат прослушани от Революционния комитет и враговете му в случай на „злополука“.
— Твоят шеф — притисна го Хашеми, като видя промяната в изражението му, — Пьотър Олег, чиято дача е на езерото Цвенгид в Скритата долина, източно от Тбилиси, кодовото му име е Али Хой, а твоето е Ива…
— Чакай — започна пресипнало Абдула. Лицето му беше мораво. Дори Ахмед не знаеше това и не биваше да го научи. — Аз… дай ми вода.
Армстронг се надигна, но замръзна, защото автоматът на Ахмед го взе на прицел.
— Моля да седнете, ваше превъзходителство. Аз ще му дам. И двамата закопчайте коланите на седалките.
— Не е нуж…
— Веднага — озъби се Ахмед и помръдна автомата, ужасен от промяната в лицето и тактиката на хана, готов той самият да приведе в изпълнение плана за операцията. — Затегнете ги!
Те се подчиниха. Ахмед пристъпи до чешмата, наля вода в пластмасова чаша и я подаде на хана. Хашеми и Армстронг гледаха с напрежение. И двамата не бяха очаквали такава внезапна капитулация от страна на хана. Той направо се смали пред очите им, пребледня, дишането му стана неравномерно.
Ханът изпи водата и погледна Хашеми иззад очилата с малките си кървясали очи. Свали ги и започна разсеяно да ги бърше, опитваше се да си върне самообладанието. Всичко изглеждаше като във филм със забавено действие.
— Ахмед, чакай ме при колата.
Телохранителят неохотно се подчини. Армстронг откопча колана си и спусна завесата, след него. Ханът за момент се почувствува по-добре от нахлулия за секунда мразовит въздух. Главата му се проясни.
— Хайде, казвайте какво искате?
— Кодовото ти име е Иванович. Ти си агент на КГБ от януари 1944 година. Време е да…
— Това са лъжи. Какво искате?
— Искам да се срещна с Пьотър Олег Мжитрик, за да го разпитам. Без свидетели.
Ханът го чу и се замисли. Щом този кучи син знае кодовото име на Пьотър, неговото, Скритата долина и януари 1944 година, когато той тайно замина за Москва, за да стане агент на КГБ, може да се е докопал и до неща, за които се полага голямо наказание. Това, че е работил за две страни заради благото на своя Азербайджан, едва ли ще направи някакво впечатление на екзекуторите и отляво, и отдясно.
— В замяна на какво?
— Ще имаш свобода на действие в Азербайджан дотолкова, доколкото това е в полза на Иран, плюс непоклатима работна връзка с мен. Аз ще ти дам информация, с която Туде, левичарите и кюрдите ще паднат в ръцете ти. Освен това ще ти дам доказателства как са те мамили руснаците. Ами например ти си обявен по Раздел 16а.
Ханът го зяпна. В ушите му зашумя.
— Не е вярно!
— Незабавна екзекуция. Заповедта е подписана от Пьотър Олег Мжитрик — каза Хашеми.
— До… доказателство, искам… искам доказателство — задушаваше се той.
— Примами го на наша територия и ще ти го дам. Най-малкото той ще ти го предостави.
— Ти… лъжеш.
— А не си ли планирал да заминеш за Тбилиси днес или утре по негова покана? Няма да се върнеш оттам. Версията вероятно ще бъде, че си емигрирал от Иран. Тогава ще те обявят за предател, имуществото ти ще бъде конфискувано, семейството ти опозорено и предадено на моллите.
Сега вече, когато Хашеми разбра, че ханът е в ръцете му, единственото нещо, което го тревожеше, беше неговото здраве. Главата му се тресеше, мургавото му лице беше пребледняло, по слепоочията и около очите му бяха избили червени петна, вената на челото му се беше издула.
— По-добре да не пътуваш на север и да удвоиш охраната си. Пьотър Олег ще го разменя, дори ще ти позволя да го спасиш. Изобщо има много решения, ако ми го доведеш.
— Какво… какво искате от него?
— Информация.
— Аз трябва ли да се включа в предоставянето й?
Хашеми се усмихна.
— Защо не? Значи си съгласен?