Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Уверен съм, ваше превъзходителство, че ако ми беше разрешено да подновя работата си, щях да събера много повече сведения. А ако на моето управление не бъдат отказани честта и вашето доверие, за да функционира както преди, но да се отчита само пред вас и пред никоя друга инстанция, бих могъл да предотвратя такива ужасни неща и да изтрия тези мръсни терористи от лицето на земята.
Докато той беше при него, в стаята се втурна един служител с новината, че други терористи са убили един от най-важните аятоласи на Техеран, пак с бомба в кола, и от Революционния комитет го викали незабавно да се яви при тях. Пахмуди моментално стана, но преди да тръгне, отмени предишната си заповед.
— Съгласен съм, господин полковник. За тридесет дни. Имате този срок, за да докажете какво можете.
— Благодаря ви, ваше превъзходителство, вашето доверие е огромна чест за мен, разчитайте на моята лоялност. Може ли да си взема Ракоци?
— Това куче генерал Дженан го е изтървал и оня е избягал.
След това полковникът отиде до летището и заедно с Робърт Армстронг се качиха на реактивния 125. Щом излетяха, и двамата се разсмяха. За първи път в Иран беше използвана бомба в кола с дистанционен детонатор.
— Ей Богу, Робърт — ликуваше той. — Абсолютно ефикасна е. Чакаш на четиристотин метра, докато се увериш, че това е човекът, натискаш ключа на предавателя, голям колкото кутия цигари и… бум! Още един враг по-малко, а заедно с него и баща му! — Той бършеше очите си, беше се просълзил от смях. — Точно това направи впечатление на Пахмуди. Да, ако не беше Група 4, аз и семейството ми щяхме да бъдем жертвите.
Група 4 беше създадена по идея на Армстронг, той я беше предложил и разработил: малки групички от внимателно подбрани мъже и жени с изключителна подготовка по най-съвременната тактика за борба с тероризма, високо платени и грижливо укривани. Никой от тях не беше от ирански произход, не се познаваха помежду си, знаеше ги само Хашеми, на когото те бяха предани. Анонимността им означаваше, не биха могли да бъдат използувани един срещу друг, ако се наложи, а ако трябва, много лесно да бъдат подменяни. В Средния и Близкия изток съществува много нищета, предадени каузи, омраза, религии и бездомни, което осигурява тълпи от мъже и жени, горящи от желание да се захванат с такава работа.
С течение на годините екипът на неговата Група 4 се разви и замогна, акциите му бяха абсолютно секретни, за повечето от тях не знаеше дори самият Армстронг. Полковникът го погледна и се усмихна.
— Без тях отдавна да съм мъртвец.
— Вероятно и аз. Страшно се изплаших, когато този педераст Дженан каза: „Давам ви двадесет и четири часа заради миналите ви заслуги.“ Никога нямаше да ме пусне да изляза от страната.
— Вярно е.
На километър под тях земята беше покрита с дебел сняг, самолетът вече преваляше планините и до Табриз оставаше малко повече от половин час.
— Ами Ракоци? Вярваш ли, че наистина е избягал?
— Робърт, как мога да приема думите на Пахмуди за чиста монета! Ракоци беше средство за размяна, рушвет. Пахмуди е установил, че лентите са празни и състоянието на Ракоци е безнадеждно, че той няма никаква стойност, освен като отплата за минала услуга, но не е могъл да знае за връзката му с вашия Пьотър Мжитрик. Така ли е, или не?
— Не би могъл — бих казал, че е невъзможно.
— Може да е в квартирата на съветското разузнаване, ако вече не е труп. Руснаците ще искат да знаят какво е издал… Той дали ще е в състояние да им каже нещо?
— Съмнявам се — беше полумъртъв — поклати глава Армстронг. — Почти е изключено. А сега, след като отново си голям началник, какво ще правиш? Ще подаваш информация на Пахмуди тридесет дни — ако той е жив дотогава, така ли?
Хашеми се усмихна студено, но не му отговори. „Все още не съм ти станал «голям началник» — помисли си той, — нито съм в безопасност, докато Пахмуди не попадне в пъкъла — заедно с много други. Може все още да се наложи да използвам британския паспорт, който ми даде.“ Той го беше проверил много внимателно.
След това затвори очи и се отпусна, наслаждавайки се на комфорта на частния самолет, който вече беше над Казвин, само четвърт час преди Табриз. Но не заспа. През останалото време на полета преценяваше какво да прави със САВАМА, Пахмуди и Абдула хан, а също и с Робърт Армстронг, който знаеше твърде много.