Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Устата на хана се раздвижи, но не се чу никакъв звук.
— Ще се опитам — изрече най-сетне той.
— Не така — каза грубо полковникът, като прецени, че е дошъл моментът за coup de grace18. — Не. Давам ти четири дни! Ще дойда в събота. По пладне ще бъда в двореца ти, за да го взема. А ако предпочиташ, можеш да го изпратиш тайно на този адрес. — Той постави на масата между тях парче хартия. — Или третия вариант — ако ми съобщиш часа и мястото, където той ще пресече границата, аз ще се погрижа за всичко.
Хашеми откопча колана на седалката и се изправи.
— Четири дни, Иванович.
Главата на Абдула щеше да се пръсне от ярост. Опита се да стане, но не успя. Армстронг му помогна, а Хашеми отиде до завесата, но преди да я отмести, извади автоматичния револвер от кобура под мишницата си.
— Нареди на Ахмед да не създава проблеми.
Ханът отмалял застана на прага и направи това, което му наредиха. Ахмед беше в основата на стълбата с насочен автомат. Вятърът беше променил посоката си, духаше към другия край на пистата и продължаваше да се усилва.
— Не чу ли какво ти каза негово височество? — извика отгоре полковникът. — Всичко е наред, но му трябва малко помощ — продължи той с успокояващ тон. — Най-добре е веднага щом е възможно, да го прегледа лекарят му.
Ахмед беше объркан, не знаеше какво да предприеме. Пред него беше господарят му, по-зле от всякога, но тук бяха и хората, които бяха виновни за това и те трябваше да бъдат застреляни.
— Помогни ми да се кача в колата, Ахмед — каза ханът и изруга. Това подейства на телохранителя му и той моментално се подчини. Армстронг го прихвана от другата страна и двамата заслизаха по стълбата.
Пилотите припряно се качиха в самолета, докато англичанинът помагаше на хана да се качи в колата. Абдула с мъка се настани на задната седалка, а Армстронг се чувствуваше толкова уязвим, сякаш беше гол, съвсем самичък на пистата, докато Хашеми стоеше в безопасност на входа на самолета. Реактивните двигатели се включиха.
— Салаам, ваше височество — сбогува се Армстронг. — Надявам се, че сте по-добре.
— По-добре се махайте от нашите земи по-бързо — отвърна ханът и се обърна към шофьора: — Карай в двореца.
Армстронг гледаше как колата бързо се отдалечава, после се обърна. Видя странната усмивка върху устните на Хашеми, полускрития револвер в ръката му и за момент си помисли, че той ще го застреля.
— Побързай, Робърт!
Изкачи бегом стъпалата със замръзнали крака. Вторият пилот вече беше натиснал бутона за прибиране на стълбата. Тя се вдигна, вратата се затвори и самолетът тръгна по пистата.
— Доста студено е навън — каза Армстронг. Хашеми не му обърна внимание.
— Капитане, бързо излитайте — нареди той. Беше застанал зад пилотите.
— Ще трябва да изтегля самолета назад. Не бих се осмелил да излетя оттук при този вятър, който блъска опашката на машината.
Хашеми изруга и се взря навън. Другият край на пистата изглеждаше безкрайно далече и вятърът отвяваше снега от преспите. За да използуват съответната рампа за тръгване, би трябвало да се приближат до паркинга на терминала. Трябваше да го пресекат, и да използуват противоположната рампа до момента на излитане. Ролс-ройсът летеше към терминала. Хашеми забеляза, че към него се затичаха въоръжени мъже, за да го посрещнат.
— Дайте назад по пистата и направете излитане с къса дистанция.
— Не е разрешено без нареждане от кулата — обади се Джон Хог.
— Какво предпочитате куршум в главата или ареста на САВАК? Та тези хора са врагове. Бързо тръгвайте!
Хог също видя пушките им. Натисна бутона за предаване.
— Ехо Танго Лима Лима иска разрешение да се придвижи към задния край на пистата — каза той. Не очакваше отговор. Откакто напуснаха въздушното пространство на Техеран, нямаха връзка с нито една от кулите през целия път, с тази също. Направи рязък завой със самолета към пистата за излитане, машината занесе, той даде още малко газ, като се придържаше вляво, карайки успоредно на следите от кацането.
— РВД, тук Ехо Танго Лима Лима, движим се назад по пистата.
Гордън Джоунс, вторият пилот, проверяваше показанията на всички прибори и ги настройваше на курс Техеран. Вятърът блъскаше машината, колелата се клатеха. Джони пак зърна при терминала ролс-ройса и заобиколилите го мъже.
— Бързо завивайте, има достатъчно писта — заповяда Хашеми.
18
Окончателен удар (фр.) — Б.пр.