Панаир на суетата (роман без герой)

Но нима не е така във всяко общество? Нима адвокатските съпруги не говорят за хората от съда? Нима дамите на военните не клюкарствуват за полка? Нима жените на пасторите не разискват за неделните училища? Нима и най-високопоставените дами не говорят за малкия кръг хора, към които се числят? Защо тогава и нашите индийски приятели да нямат свой собствен разговор? Но трябва да се признае, че това е доста скучничко за външния човек, чиято съдба е да седи понякога при тях и да слуша.

Не след дълго Еми имаше вече книга за вписване на гостите и визитите, разхождаше се редовно с екипажа и правеше посещение на лейди Блъдиър (съпруга на генерал-майор сър Роджър Блъдиър от бенгалската армия); на лейди Хъф, съпруга на сър Дж. Хъф; на мисис Пайс, съпруга на директора Пайс, и т.н. и т.н. В определени часове Еми отиваше с екипажа да вземе Джоз от клуба и да го заведе на разходка; и като слагаше стария Седли в превозното средство, тя го водеше в Риджънт Парк. Собствената прислужничка, екипажът, книгата за гостите и малкият лакей с копчета на ливреята скоро й станаха тъй добре познати, както скромният й живот в Бромптън. Тя се приспособи към едното, както и към другото. Ако съдбата й беше отредила да стане графиня, тя би изпълнила дори и тази длъжност. Дамите от обществения кръг на Джоз я намираха приятна — не нещо особено, но все пак доста приятна.

Мъжете както обикновено харесваха безизкуствената й доброта и простичкото й изискано държане. Галантните млади индийски контета, дошли си в отпуска, с мустаци и златни верижки за часовник, които се возеха в препускащи екипажи, живееха в хотелите на Уест Енд и се смятаха за подпорите на театрите, се възхищаваха от мисис Озбърн, с удоволствие се покланяха на екипажа й в парка и се радваха да бъдат удостоени с честта да й правят сутрешни посещения. Самият Суонки от гвардейския полк, този опасен младеж, най-голямото конте от всички дошли си в отпуска офицери, бе открит един ден от майор Добин да седи tête-à-tête с Амелия и да й описва много духовито и красноречиво как се ловят тигри. След това той дълго разправяше за някакъв проклет офицер, който постоянно се навъртал около къщата — един дълъг, тънък, възстаричък човечец, с малко особена физиономия, който въпреки това засенчвал всички с разговора си.