Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Калан усети как лицето й пламва от смелостта му.
— И откъде си толкова наясно с тези неща?
— Не знам. — Той се почеса по главата. — Просто изглеждаш така, като че ли му принадлежиш. Когато произнасяш името му, виждам, че ти е мило за него.
Въпреки умората си Калан не можа да не се усмихне. Цели седмици бяха яздили с бясна скорост. По пътя изгубиха няколко коня и трябваше да купуват нови. През последната седмица почти не бяха спали. Дори не можеше да мисли.
— Знаеш ли къде е Ричард сега? — попита Калан.
— Ами сигурно е на работа. Обикновено си идва по това време, освен ако не остане да работи и през нощта.
Калан бързо огледа стаята.
— А Ничи?
— Не знам. Може би е отишла да купи хляб или нещо такова. Малко е странно, защото обикновено по това време вече се е прибрала. Почти винаги приготвя вечеря за Ричард.
Калан обикаляше с поглед сумрачната стая, от масата към мивката и гардероба. Щеше да е ужасно да си тръгне и само минутка след това да се появи Ричард. Според Камил бе странно, че Ничи не си е в къщи. Фактът, че и двамата ги нямаше, бе тревожен.
— Къде работи той? — попита Калан.
— На строежа.
— Строеж ли? Какъв строеж?
Камил посочи в далечината.
— Новият дворец на императора, който се строи. Утре е голямото освещаване. Новият дворец е готов. Още години ще минат, докато го довършат. Едва сега започнаха да го строят. Но утре ще го обрекат на Създателя. Много хора дойдоха в Алтур’Ранг специално за церемонията.
— Значи Ричард е работник на строежа?
Камил кимна.
— Той е ваятел. Поне сега е такъв. Преди работеше в транспортната компания на Айшак, но го арестуваха …
Калан го сграбчи за ризата.
— Арестували са го? … Измъчваха ли го?
Камил извърна очи от ужасеното й лице.
— Дадох на Ничи всичките си пари, за да успее да го види. Тя, Айшак и ковачът Виктор го измъкнаха. Беше пострадал лошо. Когато се пооправи, властите му дадоха работа като ваятел.
Думите на Камил пронизаха ума й. Най—важното обаче бе, че Ричард се е оправил.
— И сега прави статуи?
Камил пак кимна.
— Прави каменни фигури, с които се украсяват стените на двореца. Той учи и мен да правя статуи. Мога да ви покажа, в задния двор са.
Чудо на чудесата. Ричард прави статуи. Всички каменни изображения, които бяха видели в Стария свят, бяха гротескни. Ричард не би могъл да вае подобни грозотии. Очевидно не е имал избор.
— Може би по—късно — Калан потърка веждата си с пръсти, обмисляше следващия си ход. — Можеш ли да ме заведеш там? На строежа, където работи Ричард?
— Да, щом искате. Но защо не почакате, може Ричард да се върне. Може би няма да се забави.
— Ти каза, че понякога работел и нощем. През последните няколко месеца доста често. Прави някаква специална статуя за Ордена. — Лицето на Камил светна. — Каза ми утре да отида да я видя. Щом освещаването е утре, сигурно още я довършва. Не знам къде работи, но Виктор, ковачът, може би знае.
— Тогава трябва да намерим този ковач.
Камил пак се почеса по главата, а на лицето му се изписа разочарование.
— Ковачът сигурно вече си е тръгнал.
— Няма ли някой друг там?
— Сигурно има много хора. Цели тълпи се трупат да видят двореца, аз самият бях там, а тази вечер сигурно ще има още повече хора заради церемонията утре.
Точно това им трябваше. Така нямаше да правят впечатление, докато търсят Ричард. Тълпите щяха да са тяхното прикритие, за да се поогледат.
— Ще му дадем един час — каза Калан. — Ако дотогава не се върне, значи вероятно още работи. Ако не се прибере, ще излезем да го потърсим там.
— Ами ако Ничи се появи? — попита Кара. Камил махна с ръка, за да разсее опасенията й. — Ще изляза на предното стълбище и ще се оглеждам за нея. Вие двете стойте тук, никой няма да ви види. Аз ще се върна да ви предупредя, ако видя Ничи да се задава по улицата. Винаги можем да се измъкнем спокойно през задния вход.
Калан сложи ръка на рамото му и го стисна.
— Това звучи добре, Камил. Ще те чакаме тук.
Камил изтича към поста си, а Калан се огледа из чистата стая.
— Защо не поспиш? — каза Кара. — Аз ще пазя. Предишния път ти остана на пост.
Калан бе изтощена. Погледна сламеника до нещата на Ричард и кимна. Легна на постилката му. В стаята се смрачаваше. Толкова бе приятно да лежи там, където и той е спал. Бяха така близко и същевременно така далеч, че тя не можеше да заспи.
Сърцето на Ничи се сви, когато видя, че Ричард не е в стаята. И Камил го нямаше никъде. Тя се бе почувствала така добре на строежа, като гледаше всички хора, дошли да видят статуята на Ричард. Цели тълпи прииждаха и ги обземаше щастие.