Сакатият бог

— Можеше да ни стане свестен капитан — подхвърли Калам, докато крачеше с Бързия Бен. Гледаха как Паран, съпровождан от конници от Седемте града, препусна към подножието на суровия планински хребет. Убиецът придърпа плътно наметалото си на широките си рамене. — Лошо, че дойде при нас твърде късно.

— Нима? — учуди се магьосникът. — Ако беше дошъл преди Пейл, щеше да е долу в тунелите, когато се срутиха.

— Може би.

— Защо вървиш с мен, Калам? Къде е Майнала?

В отговор убиецът само изръмжа тихо.

— Е, всъщност е добре, че си тук — каза Бързия Бен. — Трябва да обсъдим следващите си ходове.

— Какви ходове бе?! Тук сме, за да избием Форкрул Ассаил. Няма други ходове, за които да говорим, а тия не си струва да обсъждаме.

— Виж сега, онази, последната Чиста, едва не ме уби.

— Глупости.

— Може и да си прав. Обаче болеше. Много.

— Стискай зъби, магьосник. Отново водим истинска война. В стария стил. Гадна магия, гуша за гуша. Не ми казвай, че си забравил как се прави.

— Не съм. Но… къде е Фидлър? Хедж? Малът, Тротс, Уискиджак? Къде са ония, които трябва да ни пазят гърба? Паран ни праща във вражеския лагер, Калам. Ако нагазим в сериозна беда, свършено е с нас.

— Тогава го нагласи така, че да можем да се измъкнем, ако се наложи.

— Лесно ти е да го кажеш.

Калам въздъхна и се почеса по четината на брадичката.

— Нещо се случи, Бързак, още в град Малаз. В Твърдината на Мок. В онази проклета зала с Ласийн и адюнктата. Е, веднага след това. Тавори и аз… помоли ме да избера. Ласийн вече ми бе предложила каквото исках, до голяма степен. Само за да се разкарам.

Бързия Бен го гледаше с присвити очи.

— Всичко ли?

— Всичко.

— Да бутнеш Топър от клончето?

— Аха. Даваше ми Нокътя, макар да имах чувството, че всичко е дълбоко прогнило, още тогава — и по-късно същата нощ открих, че си е самата истина.

— Значи нещо е било отчаяло императрицата.

— Да.

— Добре. И… какво ти предложи Тавори в замяна?

Калам поклати глава.

— Проклет да съм, ако знам… Мислил съм за това. Много. Просто в погледа… Не знам. Нужда може би. Знаеше, че Ласийн ще се опита да я убие на връщане към корабите. Всички го знаехме.

— Поискала е помощта ти — толкова ли е изненадващо? Кой иска да умре?

— Не е толкова просто. Бързак, тя искаше аз да умра вместо нея. Това искаше.

— Също толкова отчаяна като Ласийн значи. Двете са ти казали да избереш между две огледални отражения. Кое беше истинското? Кое си заслужаваше да му служиш? Все още не си обяснил как го направи Тавори.

— Направи го така, както, изглежда, кара всички ни да правим каквото й е нужно.

— Е, това е единствената загадка, на която никой не може да отговори, нали? Но също като тебе я следваме. Калам, ще ми се да те бях видял онази нощ в Малаз. Сигурно си бил въплъщение на ужаса. Значи, като всички нас, й даде всичко, което имаше. Как го прави Тавори това?