Крахът на титаните [bg]

Извади пистолета. Този модел нямаше нужда от запъване. Фиц прехвърли цялата си тежест на здравия крак и внимателно се прицели в корема на войника. Натисна спусъка, отекна изстрел и онзи падна на настлания с каменни плочи под. Фиц чу как жените в кухнята пищят от уплаха.

Той незабавно стреля по следващия преследвач и също го повали. Стреля и трети път и отново улучи. Четвъртият се скри обратно в трапезарията.

Фиц затръшна кухненската врата. Сега преследвачите му щяха да се забавят, щяха да се питат дали той не ги причаква и това може би щеше да му даде нужното време.

Вдигна Валерия, която явно губеше съзнание. Досега не беше влизал в кухните на този дом, но все пак тръгна към задната част. Поредният коридор го поведе край килерите и пералните. Най-сетне отвори врата, която го изведе навън.

Запъхтян пристъпи прага. Раненият крак адски го болеше. Видя, че каретата чака. Дженкинс седеше на капрата, а вътре бяха Беа и неудържимо ридаещата Нина. Едно уплашено конярче държеше животните.

Фиц преметна Валерия в каретата, качи се след нея и викна на Дженкинс:

— Тръгвай! Тръгвай!

Дженкинс шибна конете, момчето скокна встрани и каретата се понесе.

Фиц попита Беа:

— Добре ли си?

— Не, не съм добре. Но съм жива и не съм ранена. Ти?

— Невредим съм. Обаче се боя за живота на брат ти.

Всъщност Фиц беше съвсем сигурен, че Андрей вече е мъртъв, но не искаше да казва на Беа.

Тя погледна княгинята.

— А с нея какво се случи?

— Явно я простреляха. — Фиц погледна Валерия по-отблизо. Лицето й беше бяло и неподвижно. — Мили Боже — промълви той.

Мъртва е, нали? — попита Беа.

— Трябва да бъдеш смела.

— Ще бъда. — Беа хвана безжизнената ръка на снаха си — Горката Валерия.

Каретата прелетя по алеята и край вдовишката къща, където майката на Беа и Андрей живя след смъртта на баща им. Фиц погледна към господарската къща. Пред кухненската врата стоеше група разочаровани преследвачи. Единият се целеше в каретата с пушка и Фиц натисна Беа надолу и сам се скри.

Когато погледна повторно, вече се намираха извън обсега на пушката. Селяните и слугите се изсипваха от всички врати. Прозорците бяха особено ярко осветени, та Фиц разбра, че сградата е подпалена. Още гледаше, когато от предната врата почна да излиза дим, а от един отворен прозорец блъвна пламък и подхвана пълзящите растения по стената.

После каретата стигна до върха на едно възвишение, затрополи надолу и старата къща се изгуби от поглед.