Крахът на титаните [bg]

— Опасявам се, че днес нещата стигнаха до критична точка — продължи Андрей. — По-младият брат на ефрейтора, Иван Игрович, завел добитъка си да пасе на моето пасище. Георгий забелязал това и двамата отидохме да го прогоним. Започнахме да изкарваме говедата му на пътя. Той опита да затвори вратата, за да ни попречи. Носех си пушката и го ударих по главата с приклада. Главите на тези проклетници са корави като гюллета, обаче този не беше такъв. Разбойникът падна и умря. Социалистите използваха това като претекст да настроят останалите.

Фиц учтиво прикри отвращението си. Той не одобряваше руската практика да се удрят по-нископоставените и не беше изненадан, че тя е довела до подобни вълнения.

— Каза ли на някого?

— Пратих съобщение в града, в което докладвам за случая и моля да се прати полиция за опазване на реда, обаче моят вестоносец още не се е върнал.

— Значи засега сме сами.

— Да. Боя се, че ще трябва да отпратим дамите, ако нещата се влошат.

Фиц беше съкрушен. Положението беше много по-лошо от очакванията му. Възможно беше всички да загинат. Идването тук се оказа ужасна грешка. Той трябваше да отведе Беа възможно най-скоро.

Той се изправи. Знаеше, че англичаните понякога се хвалят пред чужденците със своето спокойствие в моменти на криза, и затова каза:

— По-добре да отида да се преоблека за вечеря.

Андрей го съпроводи до стаята му. Дженкинс беше разопаковал официалните му дрехи и ги беше изгладил. Фиц почна да се съблича. Чувстваше се като глупак. Беше изложил и Беа, и себе си на опасност. Впечатленията му за положението в Русия бяха полезни, но бъдещият му доклад едва ли си заслужаваше поетия риск. Беше се оставил жена му да го придума, а това винаги се оказваше грешка. Реши двамата да вземат първия влак сутринта.

Револверът му беше на тоалетката, до копчетата за ръкавели. Той го провери, после го отвори и го зареди с патрони Уебли, калибър 45. Нямаше къде да го прибере в официалния костюм. Накрая го натъпка в джоба на панталоните си и така се образува нелицеприятна буца.

Повика Дженкинс да прибере пътните му дрехи и отиде в стаята на Беа. Тя стоеше пред огледалото по бельо и пробваше някаква огърлица. Видя му се по-закръглена от обичайното, гърдите и бедрата й бяха понатежали и Фиц изведнъж се запита дали не е бременна. Спомни си, че сутринта в Москва, в колата на път за гарата, беше получила пристъп на гадене. Това му напомни за първата й бременност и го върна във времето, което сега му се струваше златно — той имаше Етел и Беа, а светът не беше във война.

Тъкмо щеше да й каже, че ще си тръгнат на другия ден, когато хвърли поглед през прозореца и застина.

Стаята се намираше в предната част на къщата и от прозореца се виждаше паркът и полето, чак до съседното село. Погледът на Фиц беше привлечен от тълпата. Обзет от силно предчувствие той се приближи към прозореца и се взря навън.