Крахът на титаните [bg]

Полковникът видимо се чувстваше неловко — той знаеше, че Григорий е прав.

— Стига лъжи! — избухна той. — Тръгвайте си веднага, старшина, иначе ще Ви застрелям.

— Не докосвайте оръжието си, полковник — отвърна Григорий. — Вашите хора имат право да чуят истината. — Той огледа умножаващата се тълпа. — Нали така?

— Да! — отвърнаха неколцина войници.

— Не че харесвам всичко, което Керенски прави — продължи Григорий. — Върна смъртното наказание и боя. Но той е нашият революционен водач. Докато вашият генерал Корнилов иска да разруши революцията.

— Лъжа! — ядоса се полковникът. — Войници, не разбирате ли? Този старшина е болшевик. Всички знаят, че Германия плаща на болшевиките!

— Откъде да знаем на кого да вярваме? — попита ефрейторът. — Вие казвате едно нещо, другарю старшина, обаче полковникът казва друго.

— Тогава не вярвайте нито на мен, нито на него — отговори Григорий. — Вървете и разберете сами. — Той отново повиши глас, за да го чуят всички. — Не е нужно да се криете в това училище. Отидете в най-близката фабрика и попитайте който и да е работник. Говорете с войниците, които ще срещнете по улиците. Скоро ще узнаете истината.

— Добра идея — кимна ефрейторът.

— Няма да правите нищо подобно — гневеше се полковникът. — Заповядвам ви да останете на място.

„Груба грешка“, помисли си Григорий.

— Вашият полковник не желае вие сами да разберете какво става. Не ви ли подсказва това, че той лъже?

Полковникът сложи ръка върху оръжието си.

— Бунтовни думи, старшина.

Войниците не откъсваха поглед от Григорий и полковника. В този повратен момент Григорий беше по-близо до смъртта от когато и да било.

Той осъзна, че е в неблагоприятно положение. Толкова се беше увлякъл в спора, че не помисли какво ще прави после. Пушката висеше на рамото му, но с вдигнат предпазител. Щяха да са му нужни няколко секунди да свали пушката от рамото си, да освободи неудобния предпазител и да хване оръжието в позиция за стрелба. Полковникът можеше да извади пистолета и да стреля много по-бързо. Григорий усети как го обзема страх и с усилие потисна желанието да се обърне и да побегне.

— Бунт ли? — отвърна той в опит да спечели време. Стараеше се страхът да не се отрази върху убедителността на тона му. — Когато един уволнен генерал тръгва срещу столицата, но войниците му отказват да нападнат законното правителство, кой е бунтовникът? Според мен това е генералът. Също и всички офицери, които искат да приведат в изпълнение неговите изменнически заповеди.

Полковникът извади пистолета.

— Махайте се, старшина. — После се обърна към хората си. — Войници, върнете се в училищната сграда и се съберете в салона. Помнете, в армията неподчинението е престъпление, а смъртното наказание е възстановено. Ще застрелям всеки, който откаже да изпълни заповедта.