Крахът на титаните [bg]

— Георгий ще опита да ги вразуми — каза Андрей, — а ако не успее, ще се наложи аз да говоря с тях.

— За Бога, Андрей, времето за разговори мина. Трябва да тръгваме веднага — рече Фиц.

Преди Андрей да успее да отговори, чуха шумни гласове във фоайето.

Фиц приближи вратата и я открехна. Видя как Георгий спори с някакъв висок момък с гъсти и засукани мустаци. Предположи, че това ще да е Фьодор Игорович. Бяха обградени от група мъже и няколко жени. Някои носеха горящи факли. Още селяни напираха да влязат. На Фиц му беше трудно да разбере диалектния им говор, но няколко пъти се повториха думите „Ние ще разговаряме с княза!“

Андрей също ги чу, мина край Фиц и излезе.

— Не… — продума Фиц, но вече беше твърде късно.

Когато официално облеченият Андрей се появи във фоайето, тълпата почна да го обижда и да го освирква.

— Ако напуснете мирно веднага, може би няма да имате такива големи неприятности — повиши глас Андрей.

— Ти имаш неприятности — ти уби брат ми! — провикна се в отговор Фьодор.

Валерия тихо каза:

— Моето място е до съпруга ми.

И преди Фиц да успее да я спре, тя също излезе.

— Не исках Иван да умре — обясняваше Андрей, — обаче той щеше да е жив сега, ако не беше нарушил закона и не беше оспорил правото на своя княз.

С едно светкавично движение Фьодор обърна пушката си и удари Андрей през лицето с приклада.

Андрей залитна и притисна с ръка страната си.

Селяните се развикаха одобрително.

— Ти направи същото на Иван! — кресна Фьодор.

Фиц посегна да вземе револвера си.

Фьодор вдигна пушката над главата си. В един дълъг миг оръжието остана във въздуха като брадвата на екзекутор. После момъкът я стовари мощно върху темето на Андрей. Чу се противно пукане и князът рухна.

Валерия изпищя.

Фиц застана на прага, зад открехнатата врата и запъна револвера. Прицели се във Фьодор. Селяните обаче се тълпяха около него. Почнаха да ритат и да удрят Андрей, който лежеше в несвяст на пода. Валерия безуспешно се мъчеше да се добере до него и да му помогне.

Един селянин замахна с косата си и съдра портрета на сърдития дядо на Беа и княза. Друг стреля по полилея, който се пръсна на бляскави парченца. Драпериите внезапно лумнаха, явно подпалени от нечия факла.

Фиц имаше опит от бойното поле и се беше научил, че храбростта трябва да се уравновесява от разумните преценки. Разбираше, че сам не може да спаси Андрей от тълпата. Но можеше и да успее да избави жена му.

Прибра пистолета.

Пристъпи във фоайето. Вниманието на всички беше приковано върху падналия княз. Валерия стоеше в края на множеството и безплодно налагаше гърбовете на селяните пред нея. Фиц я сграбчи през кръста, вдигна я и я отнесе обратно в салона. От тежестта й раненият му крак гореше от болка, но той стискаше зъби.