История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Тези нови обстоятелства изкушават британското командване да възобнови нощните бомбардировки над германски петролни рафинерии. Те се оказват по-ефикасни и не толкова скъпо струващи, колкото преди. Много успешното нападение на 29 август срещу далечния Кьонигсберг, въпреки че не е петролен обект, показва общото подобрение на условията за бомбардировки. Такава е обстановката от октомври 1944 до май 1945 г. — периода, в който доминираща роля играят бомбардировачите. През последните три месеца на 1944 г. британските бомбардировачи хвърлят повече бомби, отколкото през цялата 1943 г. През тези месеци само над Рур са хвърлени над 60 000 т високо-експлозивни бомби. Освен това, както е посочено в официалната история, това е време, когато бомбардировачите „имат буквално оперативно всемогъщество“.
Под напора на тези яростни нападения германските възможности за оказване на съпротива постепенно намаляват, а военната й индустрия е задушена. С оглед на новите възможности за по-прецизно бомбардиране при по-слаба съпротива се задава въпросът, дали е разумно както от оперативна, така и от морална гледна точка британската бомбардировъчна авиация да отделя 53 % от своите бомби в този период за градски райони, а само 14 % — за петролни рафинерии и 15 % — за бомбардиране на транспортни обекти. (Съответните проценти за периода януари-март 1945 г. са 36,6; 26,2 и 15,4 — съотношение, което все още е твърде спорно.) За американските цели съотношението е значително по-различно. Схващането на американците за съсредоточаване на усилията върху слабите места на Германия има повече логика, отколкото стре-межът всяка бомба да удари нещо и така по някакъв начин да бъде отслабена Германия. Американският подход позволява да се избегне по-лесно и засил-ващата се морална цензура, на която все по-често се натъква линията, следвана от Харис.
Последната фаза страда най-вече от това, че не се поддържат най-наложи-телните приоритети. Една директива от 25 септември 1944 г. посочва като първостепенна задача бомбардирането на петролните обекти, които заедно с комуникациите стоят начело в списъка с приоритетните обекти. Тук се появява добра възможност за по-бързо приключване на войната, след като през октомври британската бомбардировъчна авиация също съсредоточава усилията си срещу обекти в Германия, като хвърля там 51 000 т бомби и понася загуби, по-малки от 1 %. Две трети от нападенията през октомври обаче са съсредоточени в бомбардировки на цели райони и малка част от хвърлените бомби са над петролни или комуникационни цели.
На 1 ноември 1944 г. командирите получават нови заповеди, според които петролните обекти са определени като първостепенни цели, а комуникациите се нареждат на второ място. С поставянето на тези две първостепенни цели, които са сравнително леснопостижими, със сигурност се ускорява повече ка-питулацията на Германия, отколкото с бомбардировките на цели райони.
Упорството на Харис обаче пречи на акуратното изпълнение на плана. В съпротивата си против него той дори заплашва, че ще подаде оставка.
В началото на 1945 г. изгледите за скорошно свършване на войната намаляват заради германската контраофанзива в Ардените и въвеждането на въоръжение на германските реактивни изтребители и подводниците, снабдени с уст-ройството „Шнорхел“. Това води до нова преоценка на приоритетите. Тъй като различните сфери на властта дърпат чергата към себе си, се стига до компро-мис, а както при повечето компромиси резултатите са незадоволителни.
Най-спорният въпрос е около нарочното подновяване на териториалното бомбардиране като приоритетна цел. То е извадено отново на преден план до голяма степен, за да бъдат доволни руснаците. На 27 януари 1945 г. Харис дава инструкции за нанасяне на такива удари, които сега се нареждат на второ място по приоритет след петролните обекти и са много по-напред от комуникациите и другите цели. Като последица от това в средата на февруари отдалеченият Дрезден е подложен на опустошително нападение. С цел да се предизвика паника сред цивилното население и бежанците е бомбардиран центърът на града, а не фабриките и жп линиите.