Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Не всички хора на кралицата като че ли споделяха ревностната ѝ страст. Сир Брус бе явно пиян, облечената в ръкавица ръка на сир Мейлгорн беше стиснала задника на дамата до него, сир Нарбърт се прозяваше, а сир Патрек от Кралската планина изглеждаше ядосан. Джон Сняг бе започнал да разбира защо Станис ги бе оставил с кралицата.
— Нощта е тъмна и пълна с ужаси — пееше Мелисандра. — Сами се раждаме и сами умираме, но докато вървим през тази тъмна долина, извличаме сила един от друг и от тебе, боже наш. — Алените ѝ коприни и сатени се завихряха с всеки порив на вятъра. — Двама пристъпват днес напред да слеят живота си в едно, за да могат заедно да се изправят пред мрака на този свят. Изпълни сърцата им с огън, боже, за да могат да вървят вечно ръка за ръка по твоя светъл път.
— Боже на Светлината, защити ни — извика кралица Селайз. Други гласове отекнаха в отговор, на верните на Мелисандра: пребледнели придворни дами, тръпнещи млади слугини, сир Алекс и сир Нарбърт, и сир Ламбърт, войници в железни ризници и Денн в бронзова броня, дори няколко от братята на Джон. — Господарю на Светлината, благослови чедата си.
Мелисандра беше с гръб към Вала, от едната страна на дълбокия ров, където гореше огънят ѝ. Двойката, която щеше да се съчетае, стоеше срещу нея, от другата страна на рова. Зад тях стоеше кралицата с дъщеря си и с татуирания шут. Принцеса Шайрийн бе увита в толкова много кожи, че изглеждаше кръгла, и дишаше на бели облачета през шала, покрил почти цялото ѝ лице. Сир Аксел Флорент и неговите хора охраняваха малката група.
Малко мъже от Нощния страж се бяха събрали край огнения ров. Повече гледаха от покриви, прозорци и от стъпалата на голямото зигзаговидно стълбище. Джон грижливо си отбеляза кой е тук и кой не. Някои бяха на дежурство; други тъкмо бяха приключили смяната си и вече спяха дълбоко. Но трети бяха решили с отсъствието си да покажат неодобрението си. Отел Ярвик и Боуен Марш бяха сред липсващите. Септон Чайл беше излязъл за малко от септата, като опипваше нервно седемстранния кристал на каишката около врата си, но се прибра вътре, щом започнаха молитвите.
Мелисандра вдигна ръце и огънят в рова изригна към пръстите ѝ като грамадно червено псе, скочило за мръвка. Вихрушка от искри се извиси нагоре, за да срещне падащите снежинки.
— О, Господи на Светлината, благодарим ти — запя тя на гладните пламъци. — Благодарим ти за храбрия Станис, нашия крал по твоя милост. Води го и го защитавай, Р’хлор. Пази го от коварството на зли хора и дай му силата да порази слугите на мрака.
— Дай му сила — отзова се кралица Селайз и рицарите и дамите ѝ повториха думите ѝ. — Дай му кураж. Дай му мъдрост.
Алис Карстарк промуши ръката си под ръката на Джон.
— Колко още остава, лорд Сняг? Ако ще бъда заровена под снега, бих искала да умра омъжена.
— Скоро, милейди — увери я Джон. — Скоро.
— Благодарим ти за слънцето, което ни топли — мълвеше напевно кралицата. — Благодарим ти за звездите, които ни гледат отгоре в тъмната нощ. Благодарим ти за огнищата ни и за факлите ни, които държат жестокия мрак надалече. Благодарим ти за пламенните ни души, за огньовете в слабините ни и в сърцата ни.
А Мелисандра извика:
— Нека пристъпят напред тези, които ще бъдат съчетани. — Пламъците хвърляха сянката ѝ по Вала зад нея, рубинът ѝ блестеше на бялото ѝ гърло.
Джон се обърна към Алис Карстарк.
— Милейди. Готова ли сте?
— Да! О, да.
— Не ви ли е страх?
Начинът, по който се усмихна, толкова му напомни за малката му сестра, че едва не разби сърцето му.
— Нека той се страхува от мен.
Снежинките се топяха по лицето ѝ, но косата ѝ бе увита в облаче дантела, която Сатена бе намерил отнякъде, и снегът бе започнал да се трупа там, увенчаваше я с корона от скреж. Страните ѝ бяха зачервени, а очите ѝ искряха.
— Господарката на Зимата. — Джон стисна ръката ѝ.
Магнарят на Денн стоеше край огъня, облечен като за битка: с наметало от дебела кожа, туника от щавена кожа и бронзова плочеста броня, с бронзов меч на кръста. Поради оредялата си коса изглеждаше по-стар от годините си, но щом се обърна да погледне приближаващата се младоженка, Джон видя момчето в него. Очите му бяха големи като орехи, но дали страхът в тях бе от огъня, от жрицата или от пристъпващата към него жена, не можеше да се каже. „Алис е по-права, отколкото си дава сметка.“
— Кой води тази жена, за да бъде венчана?
— Аз — заяви Джон. — Водя Алис от дома Карстарк, жена пораснала и разцъфтяла, с кръв благородна и от знатно потекло. — Стисна за сетен път ръката ѝ и се отдръпна назад при другите.
— Кой иде, за да поиска тази жена? — запита Мелисандра.