Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
И понеже не мислех вече за обидата, отидох при адвоката и му казах да не завежда дело, след което побързах към дома на господин Де Малипиеро. Там случайно заварих свещеника, комуто, въпреки подобреното си настроение хвърлих порядъчно враждебен поглед. Не стана и дума за случилото се. Сенаторът ни наблюдаваше известно време мълчаливо и свещеникът най-сетне се сети да си отиде. Без съмнение, той трябваше да съжали за постъпката си, тъй като сега действително заслужавах анатема за моята нова извънредно гиздава прическа.
Когато неприятният ми кръстник си отиде, аз не млъкнах. Обясних на господин Де Малипиеро, че ще си потърся друга църква, понеже не искам вече да имам нищо общо с такава невъздържана и склонна към подобни прояви особа. Мъдрият стар човек се съгласи, че имам право и с това спечели готовността ми да направя всичко, каквото би пожелал. Вечерта обществото, което вече бе научило за случилото се, ме обсипа с комплименти. Уверяваха ме, че изглеждам очарователно красив. Бях като в опиянение и моето добро настроение продължи и през следващите четиринадесет дни, през които господин Де Малипиеро дори не намекна за това, че трябва да се върна отново в моята църква. Само баба ми ме молеше и повтаряше непрестанно, че трябва да се върна там. Но това излезе само затишие пред буря, тъй като в момент, когато бях най-безгрижен, господин Де Малипиеро ме изненада, като ми заяви, че се явява удобен случай да се върна отново към моята църква и същевременно да бъда подобаващо възмезден от свещеника.
— Като председател на братството на светото тайнство — ми каза сенаторът — аз имам правото да избера проповедник, който да държи празничната проповед в четвъртата неделя на този месец, която тази година съвпада с втория ден на Коледа. Ще предложа теб и съм сигурен, че той няма да ми откаже. Какво ще кажеш за този триумф? Не ти ли се струва чудесен?
Бях ужасно изненадан от това предложение, понеже никога не бе ми идвало наум да проповядвам, а и не се считах способен да съчиня и произнеса някаква проповед. В първия момент помислих, че се шегува, но когато потвърди, че говори съвсем сериозно, достатъчен ми беше само един миг, за да се убедя сам и добия самочувствие, че съм предопределен да стана най-прочутият проповедник на века, стига само да съумея да надебелея, тъй като бях много слаб и никак не отговарях на това изискване. Не се съмнявах, че моят глас и жестикулациите ми съответствуват на всички изисквания, а що се отнася до проповедта, вече се чувствувах напълно годен да сътворя едно майсторско съчинение.
Отговорих на господин Де Малипиеро, че приемам с удоволствие предложението. Изгарях от нетърпение да се върна веднага в къщи и се заловя за работа. Макар и да не бях теолог, все пак владеех добре материята и можех да кажа много чудни и нови неща.
Когато на другия ден се видях отново с благородника, той ми съобщи, че свещеникът бил възхитен от избора му, а още повече от моята готовност да приема предложението, но настоява, щом напиша моята проповед, да му я дам, тъй като се отнася за най-висшите въпроси от теологията и той може да ми позволи да се кача на амвона само ако е сигурен, че няма да произнеса някаква ерес. Съгласих се с това и в следващата седмица съчиних моята проповед и я преписах на чисто. Тази проповед пазя и до днес и мога да заявя, че все още я намирам отлична, въпреки че бе само юношеска работа.
Радостта на баба ми бе неописуема: тя плачеше от щастие, че ще види своя внук като проповедник. Помоли ме да й прочета проповедта и я изслуша, бавно прехвърляйки броеницата си6. Намери я много хубава и обратно, господин Де Малипиеро, който при слушането не бе прехвърлил броеницата си, ми заяви, че проповедта няма да хареса на свещеника. Бях взел темата си от Хораций:
И защото очакваното благоволение не отговаряше на заслугите й, тя плачеше.
Изпитвах мъка заради злобата и неблагодарността на човешкия род, с които той осуетява намерението на божествената мъдрост да го освободи от грехове. На свещеника явно щеше да е по-приятно, ако бях заел текст не от езичник, но общо взето, той се радваше, че моята проповед е изпъстрена с латински цитати.
Отидох при свещеника, за да му прочета работата си, но тъй като не го намерих в къщи, а исках да го дочакам, останах на приказка с неговата Анджела. Веднага се влюбих в нея. Тя работеше на гергеф и когато седнах до нея, ми каза, че би искала да ме опознае, но нямало да й бъде приятно да й разказвам историята за кичура коса, който нейният уважаем вуйчо ми бил отрязал.
6
Молитвена броеница у католиците с перли или други зърна за отчитане на молитвите „Аве Мария“, „Отче наш“ и др. — Б.пр.