Приключенията на Казанова

По онова време студентите в Падуа се ползуваха от особени права. Това бяха всъщност по-дребни или по-едри злоупотреби, станали с течение на годините законни. Същото важеше и за всички особени права в обществото, които не трябваше да се смесват с разумните привилегии. Факт е, че за да запазят особените си права, студентите понякога извършваха престъпления. Виновниците не се наказваха със строгостта на закона, тъй като държавата не желаеше да намали притока на студенти от цяла Европа в прочутия университет. Венецианското правителство следваше принципа да назначава прочути професори с големи заплати и да предоставя на студентите, които пълнеха аудиториите, най-голяма свобода. Студентите се подчиняваха само на един човек, тъй наречения Sindaco. Това бе чужденец-благородник, който водеше списъка на студентите и отговаряше за поведението им пред властта. Той беше длъжен да ги предава на правосъдието, когато нарушат законите, и студентите се подчиняваха безпрекословно на неговото решение, защото той ги защищаваше безпогрешно, стига да имат дори най-малкото право на своя страна.

Студентите например не позволяваха на митническите чиновници да претърсват куфарите им, а полицаите никога не биха се осмелили да арестуват някого от тях. Те носеха забранени оръжия, подлъгваха безнаказано всички момичета, които не можеха да бъдат предпазени, смущаваха често нощната тишина с ужасен шум — накъсо, това бе една необуздана младеж, която не мислеше за нищо друго, освен да се отдава на капризите си и да беснее и лудува, без да се съобразява с околните. Случи се, че един полицай влезе в кафене, където седяха двама студенти. Единият от тях му каза да напусне кафенето, полицаят отказа, и студентът стреля в него, но не го улучи. Полицаят стреля също, но се прицели по-добре, нарани нападателя си и побягна. Студентите се събраха веднага в Бо, образуваха банди и се втурнаха из целия град да убиват полицаи, за да отмъстят по този начин за нанесената им обида. При едно от сблъскванията двама студенти бяха убити. Сега вече всички младежки се обединиха in corpore и се заклеха, че няма да сложат оръжие, докато не изхвърлят и последния полицай от Падуа. Правителството се намеси и Sindaco предложи услугите си да накара студентите да сложат оръжие, ако бъдат удовлетворени, тъй като полицаите нямали право. Полицаят, който рани студента в кафенето, бе обесен и с това мирът бе въдворен.