Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Многото интересни запознанства с дами от така нареченото висше общество разбудиха у мен желанието да добия привлекателна външност. Това обаче не се харесваше на моя свещеник, а и добрата ми баба в това отношение споделяше мнението му. Един ден той ме дръпна настрана и деликатно ми намекна, че в призванието, което съм си избрал, трябвало да мисля повече как да се харесвам на Бога със сърцето си, а не на света — с лицето си. Той ме укори за грижливо направената ми прическа и твърде нежния аромат на употребяваната от мен пудра. Каза ми, че дяволът ме е хванал за косите и че ще бъда анатемосан, ако продължавам да се държа така, и накрая ми цитира следната сентенция от един вселенски събор: „Свещеник, който се грижи за косата си, да бъде проклет“. В отговор аз му цитирах стотици примери за миришещи на мускус абати, които не са анатемосани, а оставени на мира, въпреки че са употребявали четворно повече пудра от мен. Освен това те употребяваха амброва помада, от която на дамите направо прилошаваше, докато моята жасминова помада предизвикваше комплименти във всички среди, където се появявах. Приключих с думите:
— Съжалявам, но не мога да ви послушам. Ако исках да живея в мръсотия, щях да стана капуцин, а не абат.
Без съмнение моят отговор го разсърди. Три или четири дни наред след това той придумва баба ми да го пусне в стаята ми сутринта, докато спя. Отмъстителният и фанатичен свещеник се бе промъкнал тихо до леглото ми и безмилостно отрязал с остри ножици красивите ми кичури коса отпред, от едното ухо до другото. Моят брат Франческо, който спеше в съседната стая, видял всичко, но не ме бе събудил, дори бе се зарадвал, защото самият той носеше перука и завиждаше за моята хубава, гъста коса. Между другото през целия си живот той остана завистник, макар че — обяснимо за мен — завистта му не изключваше приятелството. Неговият урок, както и всички мои, сигурно по-късно е изчезнал с настъпването на старостта.
След това геройство свещеникът се отдалечил със съвсем невинен израз на лицето. Когато малко след това се събудих и проумях целия ужас на извършеното насилие, аз бях извън себе си от гняв и негодувание.
Ах, какви планове за отмъщение кроях в сърцето си, докато видях в огледалото как ме бе докарал този мръсен свещеник! На шума, който вдигнах се притече баба ми и докато брат ми се смееше, добрата старица ми се кълнеше, че ако само е знаела намеренията на този човек, никога не би го пуснала в стаята. Най-сетне тя успя да ме поуспокои, като се съгласи с мен, че свещеникът е преминал границите на позволеното.
Решен да си отмъстя, аз обмислях, докато се обличах, десетки тъмни планове. Струваше ми се, че имам право да си отмъстя с кръв и никой закон не би ме наказал за това. И понеже театрите бяха вече отворени, за да не ме познаят, излязох с маска и отидох при адвоката Карара, с когото се бях видял в къщата на сенатора. Попитах го дали мога да дам свещеника под съд, и той ми каза, че цяло едно семейство е било осъдено само задето отрязало мустаците на някакъв славонец, а това е все пак по-малко, отколкото цялата коса. Ако искам да заведа дело срещу свещеника, което положително ще спечеля, трябва само да реша. Съгласих се и го помолих да съобщи вечерта, а господин Де Малипиеро причината, поради която няма да отида — естествено, не желаех да се покажа никъде, преди косите ми да израснат отново.
Върнах се в къщи, за да обядвам с моя враг, обяд, тъй оскъден в сравнение с богатите ястия у сенатора! Лишаването ми от изтънчените ястия, на които Негово превъзходителство ме бе приучил, бе също едно от най-неприятните последици, които отмъщението на свещеника — при това мой кръстник — имаше за мене. От яд плаках горчиво и ставах все по-гневен, чувствувайки при това, че в нанесената ми обида имаше всъщност нещо комично, което ме правеше смешен, а това ме принизяваше в собствените ми очи повече от извършено престъпление.
Легнах си рано и здравият десетчасов сън ме ободри. Не бях вече толкова разярен, но все още твърдо решен да дам свещеника под съд.
Тъкмо се обличах, за да отида при моя адвокат и подам жалбата, когато видях да влиза един сръчен бръснар, с когото се бях запознал у госпожа Контарини. Той ми каза, че господин Де Малипиеро го изпраща да ме вчеше така, че да мога да изляза, тъй като искал още същия ден да ме види отново на масата си. След като огледа нещастната ми глава, той започна да се смее, но помоли да започне работа, като обеща да ме нагласи така, че да изглеждам още по-елегантен от преди и спокойно да мога да изляза. След като вчеса косите ми en vergette5 аз реших, че изглеждам достатъчно добре, за да се считам отмъстен.
5
Прическа алаброс. — Б.пр.